11.01.2008 г., 10:38

По лунната пътека

1.5K 0 24

В лазурна нощ, когато

мистично се прегръщат

небето и земята,

в съня ти ще се връщам...

 

Ще дойда аз отгоре -

по лунната пътека.

Без глас ще ти говоря

и знам, ще ти е леко...

 

 

Пропеят ли петлите

и грейне ли зората,

за мене ти попитай

дълбоко във душата...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • забравих едно "е"... "ти е така простичко и обикновено..." но ти ме разбра, сигурен съм.
  • Ето какво е моето скромно мнение... стихотворението ти така простичко и обикновено... и повече от всички други стихове на авторите тук, граничи с гениалността в поезията. Поздравления!!!
  • за мене ти попитай

    дълбоко във душата...

    Страхотен финал на нежен стих!
  • Продължавай все така,с вълшебната пръчица...
    Приказна е поезията ти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...