Потребители (95306) Поезия (163709) Проза (22608) Есета (6750) Публицистика (1176) Картини (12074) Фотографии (26410) Колажи (4021) Музика/Аудио (2378) Преводи (11101) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N92812
Автор cheri_fan (Ана Узунова) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеДетето в мен
Категорияпоезия
Подкатегориина Български език
Дата на публикуване12-01-2008г. 22:36 от изречена
Посещения1382
Оценка 6,00 от 1 гласа
Коментари 3

шрифт
| + | - |

 

Чакаш миг, после два,

минава времето и става дни.

После се превръща и в години.

 

Питаш се? Кога ли беше ти дете,

а днес си вече зряла дама?

 

И мислиш ти, когато си на пет,

защо ли всички край теб щипват те,

потупват те и чакат да им се усмихнеш?

 

А ти се питаш?

Защо ли аз не съм на ваше място?

 

И ето идва ден. Ти пощипваш,

ти потупваш и питаш се отново?

Защо ли аз не съм на ваше място?

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
BuRn_AliVe (Александър ): 14-04-2010г. 14:05
Странни са хората наистина...Ако искаш,ще успееш да запазиш детето в себе си! Браво за стиха!
U (Краси Иванов): 13-01-2008г. 15:55
Отговарям ти с мое стихче:

бичам те дете.

Обичам те дете,
обичам твоя смях звънлив,проясняваш синьото небе,
на моя свят измъчен.
Напомняш ми за моето детство,как държах в малките ръце
безгрижието,как не се налагаше да бъда друг а с ласката на
детското сърце,очарователен бе света,живота цветен.
Обичам те дете.
Твоята наивност стопява в мен всека болка,
спомен за това,което бе и е.
Щастие-разхождаш се подскачащо и в твоите очи,неистово гори чистота,невинността на радостта в зачатък.
Ти връщаш ме отново с твоите палави закачки
и пробуждаш в мен едно дете.
Аз възрастен съм вече,живота ми е пълен с борби,но със теб дете,
чувствам се свободен да играя...нали и аз съм бил дете и още съм едно мечтаещо и палаво дете.
Нали от теб научих се да обичам силно,с детската наивност на детето,
и с истинското влюбено сърце.
О,исках да порасна,както искаш ти сега.
Не бързай миличко,твоят свят е по-богат от моя.
Но запази това което е във теб дете.
Загубиш ли го,не лебед бял,ще бъдеш звяр.
Запази детето,чуваш ли в борбите,
злостта на хората ще те гнети,трудностите често
ще отварят прозорци и врати на твоята душа,
недоверие и мнителност ще се прокрадва в твоите очи,
но запазиш ли детето,ще можеш пак като дете,
да скачаш,да се радваш,да обичаш-
С ДЕТСКАТА НАИВНОСТ НА ДЕТЕТО И С ИСТИНСКОТО ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ.
ThE_vAmPiRe (Пепси ): 13-01-2008г. 00:41
Така е...Децата искат да порастнат, ко когато порастнат искат отново да са деца...Бреаво...Хареса ми...

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 47