Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 855

 18 641

 388 622

 2 113 912

Предизвикателства
Времепространство Поезия 11
Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 7
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 5
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Хляб (Хлябът - сила за живот) Проза 8
Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
Предложения
Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...
  3018  24  32 
  735  21 
La soledad Самота
No vengáis a mí con desamor. Не идвайте при мен с омраза.
¡No me llaméis bueno! Не ме наричайте добър.
No sé como recibiros. Не зная как да ви посрещна.
Seguid vuestro camino y buscad Вървете в пътя си, търсете ...
  2015 
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
  2397  23  22 
  3843  16  25 
  2974  29 
Музика, текст: Пламен Сивов
Изпълняват Точка БГ
***
Ще избягаме с тебе от час по история днес,
ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век – ...
  3659 
– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  2853  25  34 
  354  15 
  662 
Не минавай по мен... Аз съм Тъжна Пътека,
дето ничии стъпки не чака,,,
И случайна сълза... Във очите на всеки,
който нито веднъж... не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, ...
  5836  37  38 

Още произведения »


: ??:??