Тиха надежда
спи под снежна покривка,
скрита в кокиче.
Пролетна песен
блика чиста и нежна
в очи на момиче.
Облаци бели
в синевата се гонят,
слънце наднича.
Ражда се обич,
небето на земята
с нежност се врича.
Слънчеви мисли,
красиви и пролетни,
весели тичат.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Не трябвало да има емоции, определения, ... трябвало да се спазва канона - 5-7-5 ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
