Djein_Ear (Евгения Тодорова)
21.01.2008 г., 20:27

Маяците

1K 0 17
Маяците откъслечно се взират
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени,
изплували с вълните на разсъмване.
Рапановите белези в душата ми
белеят в изгревите до възкръсване.
Маяците привличат ме до лудост
и само тя, луната, още помни,
как във очите им до святост
се вричах в късните си спомени.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.6K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 7.1K 4.9