Djein_Ear (Евгения Тодорова)
21.01.2008 г., 20:27

Маяците

1K 0 17
Маяците откъслечно се взират
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени,
изплували с вълните на разсъмване.
Рапановите белези в душата ми
белеят в изгревите до възкръсване.
Маяците привличат ме до лудост
и само тя, луната, още помни,
как във очите им до святост
се вричах в късните си спомени.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.8K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10.6K 5.0