Djein_Ear (Евгения Тодорова)
21.01.2008 г., 20:27

Маяците

  Поезия » Философска
1.2K 0 17
Маяците откъслечно се взират
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени,
изплували с вълните на разсъмване.
Рапановите белези в душата ми
белеят в изгревите до възкръсване.
Маяците привличат ме до лудост
и само тя, луната, още помни,
как във очите им до святост
се вричах в късните си спомени.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 8.3K 4.9

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 12.2K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12.2K 5.0