Сцена
Сцената е вътре в мен...
Пред хората не се показвам.
А колко пъти всеки ден
умирам и се раждам...
Декорите са изхабени...
От подмяна имат нужда.
И режисьор опечален
мъртви страсти в мен събужда...
Публика, отдавна няма...
Сам на себе си съм зрител.
На таз пиеса изживяна,
болката й е учител...
Тука завесата пада... До следващия сезон!!!
Трябва основен ремонт в театъра
на "изгнилите чувства"!!!
Бъдете живи и здрави... И се обичайте!!!
Искам да споделя с Вас една страхотна
източна притча... Като за последно!
Ще се опитам някога да я пресъздам в стихове,
но е трудна работа... Поне засега!
МАЙМУНАТА
Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
- Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира...
........................... ............................................
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно - дори, ако и не е така - вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека - защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
