Защото отсече от мен - станах хала.
Надраснах се с няколко мъдри глави.
Високата низост - любов на предател.
Когато го палят, загива ли Рим?!
"Умри, гладиаторе!" - ври колизеумът.
И жертвата вярва на същия Бог.
Богата съм толкова, колкото вземеш.
Крадецът се храни от чужда любов.
Поезия няма да скрия под вестник.
Не съм булевард в булеварден роман.
Не можеш Венеция в Рим да наместиш,
и в мътен канал да изглеждаш голям.
2006
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Пак италианската вълна 