23.01.2008 г., 22:10

Загива ли Рим?...

1.5K 0 21

Защото отсече от мен - станах хала.

Надраснах се с няколко мъдри глави.
Високата низост - любов на предател.
Когато го палят, загива ли Рим?!

"Умри, гладиаторе!" - ври колизеумът.
И жертвата вярва на същия Бог.
Богата съм толкова, колкото вземеш.
Крадецът се храни от чужда любов.

Поезия няма да скрия под вестник.
Не съм булевард в булеварден роман.


Не можеш Венеция в Рим да наместиш,
и в мътен канал да изглеждаш голям.

 

2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...