Защото отсече от мен - станах хала.
Надраснах се с няколко мъдри глави.
Високата низост - любов на предател.
Когато го палят, загива ли Рим?!
"Умри, гладиаторе!" - ври колизеумът.
И жертвата вярва на същия Бог.
Богата съм толкова, колкото вземеш.
Крадецът се храни от чужда любов.
Поезия няма да скрия под вестник.
Не съм булевард в булеварден роман.
Не можеш Венеция в Рим да наместиш,
и в мътен канал да изглеждаш голям.
2006
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Пак италианската вълна 