Хоро
Едно, две, три. Напред-наляво,
полюшване и после две назад.
Разказват стъпките, разказват,
как мъката родила песента...
Полите се люлеят със мелодията,
потръпват змиевидно като вятър.
И чуваш как далече във Родопите
един овчар изгората си жали...
Нагръдниците греят със метличини
и макове. Заплетени от вихър хороводен
в един венец. В полето на усмивките
косите и очите светят огнено...
В редица. В кръг. Във звук и във палитра
хорото се извива и люлее.
Като надежда и като молитва,
че корените вечно ще живеят...
© Дочка Василева Всички права запазени
