24.01.2008 г., 20:43

Хоро

4.9K 0 25
 

Едно, две, три. Напред-наляво,

полюшване и после две назад.

Разказват стъпките, разказват,

как мъката родила песента...

 

Полите се люлеят със мелодията,

потръпват змиевидно като вятър.

И чуваш как далече във Родопите

един овчар изгората си жали...

 

Нагръдниците греят със метличини

и макове. Заплетени от вихър хороводен

в един венец. В полето на усмивките

косите и очите светят огнено...

 

В редица. В кръг. Във звук и във палитра

хорото се извива и люлее.

Като надежда и като молитва,

че корените вечно ще живеят...

© Дочка Василева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 26 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...