26.01.2008 г., 11:40

Зайко, лъвското сърце

4.2K 0 31

Приказка за ваш'те малчугани... :)))))))

 (Някога написах тази приказка за дъщеря ми, която бе издадена в книжка за оцветяване)

 

 

 

 

Там на горската поляна

сред прохладния ветрец,

бе поседнала Мецана

и си хапваше медец.

Но не щеш ли - иде Мечо

и вика силно отдалече.

- Ставай, мамо, бързо ти,

идат селските ловци,

идват всички те насам

и пленили са Лисан...

- Не плаши се, малко мече,

те са сигурно далече...

- Не бе, мамооо, те са тука,

идат откъм трите бука.

Там до трънестата драка,

рече ми го леля сврака!...

Тогава Меца се надигна,

всичкия си глас събра,

на крака се приповдигна

и силно, силно изрева:

- Ей, вий, хора, хей ловци,

где сте тръгнали - глупци?!

Туй е горската дъбрава,

тя е нашата държава!...

Да се махате веднага,

че ще вдигна страшна врява,

ще повикам на часа

зверовете на леса...

Знайте, няма да се спрем,

всички ви ще изядем!!!

Рекла Меца туй и само

тук на горската поляна,

надошли от вси страни

Тигри, Пуми и Сърни.

Ето, че пристига Зайо,

облякъл спортния екип,

крачи бодро и нехае,

прави се на бабаит...

- Ти пък, Зайо, накъде? -

пита го Мецана дръзко. -

Щом ще трябва да се мре,

и моето сърце е Лъвско!...

- Я да спреш със тез "локуми"! -

рече черната Маймуна.

Да не мислиш, че това,

всичкото е на шега?!...

Тук ловците са дошли,

страшни са и много зли,

те не идват да ни хранят,

а дошли са да ни хванат...

- Мен не могат да ме хванат,

аз съм бърз като стрела

и затуй ми чуйте плана

пък... ще видим след това...

Ще побягна аз по склона,

щом достигна онзи дъб,

те ще тръгнат да ме гонят,

вие им минете в гръб...

- А бе, Зайо, що говориш,

ти с ловци ли ще се бориш?!

Я го виж, храбрец голям! -

рече братът на Лисан...

- А забравяш, Клепоушко,

че ловците имат пушки!..

Щом покажеш си носа,

мигом ще го "отнесат"!...

Зайо-байо се подразни: -

- Аз ще бягам със кураж,

пушките ще са им празни,

щом по мен те стрелят дваж...

Не учете ме на глас,

зайче "стреляно" съм аз,

а по-скоро се втурнете

и ловците обградете...

И когато с празни пушки

и без своя огнен прах -

попита смело Клепоушко - 

Кой тогаз ще го е страх?!...

Лельо Пума, първо ти

ноктите си покажи,

а пък нашата Мецана

на крака като застане,

ще покажем им тогаз,

че по-слаби са от нас...

- Дааа, харесва ми това -

рече Тигърът голям.

После аз със лекота,

всичките ще ги изям...

- Тъй не може, чичо Тигре,

няма никой да ядем,

ний със тях ще поговорим,

трябва да се разберем...

Че тук всички във гората

сме приятели добри,

любим ние веселбата

и забавните игри.

Лошо никому не правим,

е, вдигаме с играта прах,

но не идваме да грабим

и да стреляме по тях?!...

Затова да си вървят те - 

по живо-здраво у дома!

Да не ни безпокоят,

туй е нашата гора...

И се втурна Клепоушко,

загърмяха ловни пушки,

а Еленчето с кураж рече:

- Гръмнаха по дваж!..

И тогава вкупом всички,

без силите да си щадят,

втурнаха се - зверове и птички,

хората да обградят...

Тъй приложиха на Зайо плана,

на... онези хитреци

и веч, на горската поляна,

не се върнаха ловци...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!
    Дъщеря ти е щастливо дете с такъв баща!

    И това го умееш! Не съм се и съмнявала.
    Рядко си тук...
  • Бравооооооооооо!!!Връзката между бащи и дъщери е много специална...Представих си твоето слънчице и грейналите му оченца,когато тати и чете приказка написана за нея...Красиво!!!
    Аз пък съм писала стихове,песни,приказки,гатанки за обичните ми момчета-син и внук.Първата ми детска книга беше за тях.Прегръщам те с възхита,Валентине!!!С обич,за теб!!!
  • Поздрави валентино!Много е сладко!Аз също имам стихове за деца и това много ми хареса.Страхотен си!
  • Много,много ми хареса!
    Поздравления!!!
  • Прочетох я на дъщеря ми. Много й хареса и сега иска пак.
    Браво, запазил си детското в сърцето си. За което сме ти благодарни.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...