* * *
През мойте пръсти
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам
лека като птичка,
една и съща -
с дух богат и млад...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
28.01.2008 г., 9:56
Хареса ли ви тази творба?
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Коментари
Коментари
-
-
Страхотия е! Комплименти!
Виж това, ако имаш желание:
http://avtorite.com/work/id/36010/ -
Видлан, просто не знам какво да кажа...Чувствам се недостойна да коментирам каквото и да е.Да знаеш, че ти се възхищавам!!!6 от мен!!! -
-
Избор на редактора
За идиотите и жените
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Измоли ме за вечност!
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
