* * *
През мойте пръсти
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам
лека като птичка,
една и съща -
с дух богат и млад...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
28.01.2008 г., 9:56
Коментари
Коментари
-
-
Страхотия е! Комплименти!
Виж това, ако имаш желание:
http://avtorite.com/work/id/36010/ -
Видлан, просто не знам какво да кажа...Чувствам се недостойна да коментирам каквото и да е.Да знаеш, че ти се възхищавам!!!6 от мен!!! -
-
Избор на редактора
Любовта си отива в неделя. По здрач.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Разплитане на тишините
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
