* * *
През мойте пръсти
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам
лека като птичка,
една и съща -
с дух богат и млад...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
28.01.2008 г., 9:56
Коментари
Коментари
-
-
Страхотия е! Комплименти!
Виж това, ако имаш желание:
http://avtorite.com/work/id/36010/ -
Видлан, просто не знам какво да кажа...Чувствам се недостойна да коментирам каквото и да е.Да знаеш, че ти се възхищавам!!!6 от мен!!! -
-
Избор на редактора
Душа
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разпродажба на спомени
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Празната
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
