* * *
През мойте пръсти
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам
лека като птичка,
една и съща -
с дух богат и млад...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
28.01.2008 г., 9:56
Хареса ли ви тази творба?
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Коментари
Коментари
-
-
Страхотия е! Комплименти!
Виж това, ако имаш желание:
http://avtorite.com/work/id/36010/ -
Видлан, просто не знам какво да кажа...Чувствам се недостойна да коментирам каквото и да е.Да знаеш, че ти се възхищавам!!!6 от мен!!! -
-
Избор на редактора
Червени сълзи
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
На моя син
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
Жените на България
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
ххх
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Писмо до другия край на земята
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
