* * *
През мойте пръсти
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам
лека като птичка,
една и съща -
с дух богат и млад...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
28.01.2008 г., 9:56
Хареса ли ви тази творба?
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Коментари
Коментари
-
-
Страхотия е! Комплименти!
Виж това, ако имаш желание:
http://avtorite.com/work/id/36010/ -
Видлан, просто не знам какво да кажа...Чувствам се недостойна да коментирам каквото и да е.Да знаеш, че ти се възхищавам!!!6 от мен!!! -
-
Избор на редактора
Маргаритено
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Душа
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Стаи за... отдих
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
