2.02.2008 г., 14:48

Обичай ме!

1.9K 0 27

 

Обичай ме,
когато съм ти жаждата -
безгрижна, нежна, неправдоподобна,
разпалена, наивна, разпиляна
и неприлично влюбена в простора.
Обичай ме
неистово, когато
не ми остава воля или сили
да събера отломки от душата си
и  в утрешния ден да те поискам.
Обичай ме,
обичай ме невинно,
тъй както синевата люби птиците,
когато цъфне пролет във очите ми.
Тогава съм разлистена и истинска.
Обичай ме,
когато аз съм птицата,
разперила крилете си за полет.
Когато съм болезнено неистова
и споря с Бог за нещо много свое.
Обичай ме,
обичай ме такава -
неподозираща, че има други пътища,
невярваща, че може да те няма.
Обичай ме с  вселенската ми другост!
Обичай ме,
по всичките причини,
дори по тези, дето ме отричат.
Каквато и да съм.
Неканонично.
Обичай ме докрай, за да ме има!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аэ вече много те обичам...За удоволствието,с което навлизам в твоя свят.Ако искаш моя книга,прати ми адреса си.
  • И аз се влюбих в този стих! Невероятен е! Теб просто не може да не те обича човек! Страшно много харесвам поезията ти, Бисе! Поздрави!!!
  • извинете ме... лирическата хвана нанякъде!
    и аз реших да кажа нещо, докато я нямаше!
    Благодаря на всички, които прочетоха!
  • приказен стих,великолепие...!
    поздрав Бисе!
  • Докрай, за да ме има! Хубаво е

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...