7.02.2008 г., 10:12

Стрелките на часовника отмерват...

2.6K 0 34

Стрелките на часовника отмерват

със точност земните ни дни.

Какво ли времето от нас ще вземе,

какво докрай ще съхраним?

 

Дано останем честни и достойни

във мисли, чувства и дела.

Да можем като птиците - свободни

да литнем с огнени крила...

 

И слънчева надежда да запазим

във нашите добри сърца.

След себе си искрица да оставим,

когато тръгнем от света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как се радвам да те видя!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    (а аз още прекалявам с удивителните )
  • Благодарско! Преди доста съм прекалявала с многоточията. Сега не е така!
  • Стрелките на часовника отмерват
    със точност земните ни дни.
    Какво ли времето от нас ще вземе,
    какво докрай ще съхраним?

    Дано останем честни и достойни
    във мисли, чувства и дела.
    Да можем като птиците - свободни
    да литнем с огнени крила...

    И слънчева надежда да запазим
    във нашите добри сърца.
    След себе си искрица да оставим,
    когато тръгнем от света...


    !!!
  • Да,трябва да живеем достойно!Удивителен стих!
  • Благодаря ви, милички!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....