10.02.2008 г., 15:08

Интервю :)

1.8K 1 33
 

- Добър ден! Аз дойдох за обявата.

- Добър ден! Да, госпожо. Седнете.

Малко трябва  да поизчакате,

че сега сме служебно заети...

 

Та какво сте работили? М-даа.

Извинете - звъни телефонът.

Ало, да. Ооо, здравей, как си, брат?

Откъде ми звъниш? Барселоона?!

 

Ми, разбира се! Как ще забравя!

Обещая ли, аз съм тип-топ.

Те, парите са лесни. Отговаряш

за другото. Щом си дойдеш,

 

веднага пристигаш у нас...

Да, госпожо, и дипломи  имате -

бакалавър, магистър, дори докторат...

И това е чудесно. Момент, пак звъни се.

 

Ало, да! О, разбира се. Два билета

вече взех. Да, на петия ред.

За цветята... Не, късно се сетих.

Като тръгна ще взема. Добре...

 

Хм, госпожо, аз виждам и сам...

Документи и ценз, както трябва са.

Ще ви пратим с писмо резултата.

Довиждане! И ми беше приятно...

 

Да влиза следващият! Моля, заповядайте!

Ето тук, госпожице, се настанете.

Да ви черпим с кафе? Или чайче?

Или малко уиски със ледче?

 

Та къде сте работили? Никъде!

Няма страшно! И аз тъй започнах!

Все пак имате някаква диплома,

туй ви стига. И даже е много...

 

Айн момент. Ало, то се знай, че съм аз.

За какво ми звъниш толкоз рано?

Съвещание имам. Обади се след час...

Не! Не може сега! Съжалявам...

 

Та, умения или въпроси да имате?

За заплатата, ще се разберем...

Ако може, от утре... Ама разбира се.

Одобрена сте. С поздравления!

*

Ивановааа! Обявата ти ли я пусна?

И защо изтърва възрастта?

Като кажа "под трийсе" - вземи, че ме слушай!

Щото иначе... Ти на колко си всъщност?

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 2 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...