11.02.2008 г., 9:29

"Безгрешен"

3.3K 0 34

Сънувах... Че съм най-Безгрешният...

И с камъни замерях всички грешници...

И бях щастлив... Че правдата раздавам...

Преборил в съвестта си всички мелници.

И Дон Кихот заврях го в миша дупка,

със неговите идеали смешни...

Събудих се... Засипан с камъни...

И други СЕ сънували Безгрешни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За това е сън: за да видиш със затворени очи реални желания в нереален свят и когато се събудиш да си усетил реални чувства, можещи да превърнат нереалната нощ в реален ден.

    И други СЕ сънували Безгрешни...

    Грешника иска да е нетакъв,
    а безгрешника.. какъв?
  • Честит празник на поезията и Весела и цветна първа пролет. Благодаря ти за подсказката! Така срещнах твоя стих. Дължа ти едно обяснение... Веднъж прочетох в сайта едно стихотворение и попитах автора:"Къде му е ритъма?" Той не ми отговори. Но на мен ми остана угризение. Всъщност обяснението оставям на прекрасния ти стих! Поздрави!
  • Силно, истинско, замислящо...
    Без думи...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • изпускаш ме,Гоцева....
    като сапунче съм!
    не внимаваш в час...
    ама ти прощавам,щото съм добричък вълчо...
    поздрави!!!!
  • Ха! Страхотно!!!
    Аз... къде ли бях...
    Ааааа, да, бях с Дон Кихот в дупката
    Е, опитах се с него да разчистя камъните върху теб, ама...
    Мнооого спящи, бе, Вълчо, мнооого!!!
    То комай всички спят и сънуууват ли, сънуват...
    Поздравления!!!
    Върха е!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...