Laska (Ласка Александрова)
15.02.2008 г., 23:25

Свенливо

  Поезия » Друга
963 0 7

Над завивката снежна
подадох глава.
Слънце ме топли,
вятър ме гали.
Искам да се засмея,
поглед да вдигна,
но...
не смея.
Защото съм срамежливо,
затова ме наричат
кокиче свенливо.



© Ласка Александрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 6.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.8K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.5K 5.0

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 4.9K 5.0