16.02.2008 г., 23:27

Приказно утро

1.4K 0 23

 

Утро е. Облаци вятъра галеха.

В бяло танцуваха, в сиво-лила...

Нежно припламваха, после угасваха,

в сянка покриваха морно града.

Покриви белнали в снежна прегръдка.

Пазят те тайни и много мечти.

Като грижовна, топла забрадка,

крият те хорската радост, беди...

Къщите дремят още в сумрака.

Котка прокрадва се, дворът шепти.

Кротко навела глава е елата.

Тихо камината пръска искри...

Сякаш съм там, далече във Рая!

Пее сърцето от таз красота...

Как ми се иска тъй, във безкрая,

да поостана, да скрия глава...

 

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...