Приказно утро
Утро е. Облаци вятъра галеха.
В бяло танцуваха, в сиво-лила...
Нежно припламваха, после угасваха,
в сянка покриваха морно града.
Покриви белнали в снежна прегръдка.
Пазят те тайни и много мечти.
Като грижовна, топла забрадка,
крият те хорската радост, беди...
Къщите дремят още в сумрака.
Котка прокрадва се, дворът шепти.
Кротко навела глава е елата.
Тихо камината пръска искри...
Сякаш съм там, далече във Рая!
Пее сърцето от таз красота...
Как ми се иска тъй, във безкрая,
да поостана, да скрия глава...
© Криси Всички права запазени
