Приказно утро
Утро е. Облаци вятъра галеха.
В бяло танцуваха, в сиво-лила...
Нежно припламваха, после угасваха,
в сянка покриваха морно града.
Покриви белнали в снежна прегръдка.
Пазят те тайни и много мечти.
Като грижовна, топла забрадка,
крият те хорската радост, беди...
Къщите дремят още в сумрака.
Котка прокрадва се, дворът шепти.
Кротко навела глава е елата.
Тихо камината пръска искри...
Сякаш съм там, далече във Рая!
Пее сърцето от таз красота...
Как ми се иска тъй, във безкрая,
да поостана, да скрия глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
