Голяма поетичнъъъъъъ...нужда
Голяма поетична нужда
Един талант гигантски
подремва кротко като бей
красив, неустоим, без бански,
ти гледаш го и просто ти се пей!...
Минаваш близо и потръпваш,
в гора стърчащи удивителни,
той гледа колко плахо стъпваш,
намира всички думички съмнителни.
И понеже ти си странник бос
със неприлични откровения,
изтикват те без ни един въпрос,
тук бият през устата чужди мнения.
Не знаеш ти оназ процесия
сам как "таланта" произвежда
клечаща напънна поезия
и вдига потна, горда вежда!...
© Морис Лав Всички права запазени
