В наше село
В наше село винаги е пусто.
Но цветна е градината на баба.
В детството играехме до късно
и криехме в дуварите лицата!
В наше село винаги е пусто.
Но чисти са сълзите по асмата.
Подритват малки камъчета, густо,
детските крачета край реката!
В наше село, ах, във наше село...
Пусто е, но толкова спокойно.
С дървен кръст съседите повело,
а... кучетата вият без посока!
В наше село... там накрaй селОто,
до гробището трудно се отива.
Сивее по пътеката доброто,
под камъка заспало за отмора!
В наше село, ах, във наше село.
Цветна е градината на баба.
Сякаш всичко друго е замрело
в наше село, пусто наше село!© Анета Всички права запазени
