Активен конкурс: Повярвай в магията остават 9 дни за участие
Участвай

Стихове и поезия от съвременни български автори

Разгледайте стихове и поезия от съвременни български автори — любовна лирика, философски стихове, хайку и много други. Всеки ден нови произведения от утвърдени и начинаещи поети.

256.8K резултата

Фонтан

Сини, зелени, после червени,
те шумно отлитат нагоре, напред, настрани.
Деца, едни онемели, други от възторг запели,
гледат и радват се в плен на тез оцветени води.
С викове пляскат и мокрят коси си, ...
6

Диктатура на Пенсионерата

Напред, о, стари мечти презрени!
Нима умира вашата светла тъга?
С лозунги за мнимо вдъхновение
тече мълчалива в душата река!
Но помните възторжените поети, ...
12

Костенурката - приятел...

Тя - милион години на земята,
създание очарователно -
с постоянството си, как надбяга
заека - в Езоповата басня…
Но гонеща вечно поне сто лета, ...
35 1 3

12+ Сериен любовник

Нещо куца в тази връзка
между вълк и гъска.
Той желае да я схруска
тя пък все му съска.
Но вълкът е сериен любовник ...
21

Роза на несбъдването

Ти знаеш — рози не обичам,
че твърде тривиални са за мен,
но с тази брошка ще закича
цикламения цвят с рефрен от тлен:
Все още те мечтая, мой любими. ...
25 1

Нечутото между

Между две секунди
живее нещо без име.
Не е време.
Не е вечност.
По-скоро онзи миг, ...
27

Кое ли не

Кое ли не стихотворение
не се страхува
да не (би да) му вменят
клише(творение)...
18

Недоволство

Недоволство
Да накараш Тишината да шепти, да говори
от фугите между нотите, думите и полусенките,
означава, че винаги те терзае творческото съмнение
и постоянно се стремиш към Съвършенството. ...
31 1

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

цип
пола
чорапи
стари обувки
в гардероба на времето ...
28 1

Шивачът на тишината

Кроячът-Време с ножици крои
от нашите години пелерина;
отрязва мигове, мечти, бои
и шие тишина след всяка зима.
Той влиза без покана у дома ...
63 5 5

14+ Пройдоха

Алкохол, цигари, лимузина,
барове, жени, хазарт, хотели...
Обърнеш се - животът ти отминал,
изпил си го с пикантните коктейли.
Огледаш се - изпразнена бутилка, ...
43

И други жалете. Не нея!

Защо да я жалите? Жива е тя.
И сита. Туй трябва да стига.
Красивата рокля на едри цветя
и новата гривна, и книга.
Какво, че в очите ѝ нощем вали ...
50

Преди и след

любовта била
преди началото на
всички начала
Любовта дори
на всички краища след ...
66 1 1

Завинаги ще те обичам

Аз никога не ще забравя оня миг,
във който един Космически Ромео
внезапно и нечакано се втурна
на Слънцето по гаснещата магистрала.
И закова летящото си въртеливо тяло ...
43

Извън контрол

„Някои гласове живеят само в тъмното...
Заключени в старите кутии на миналото.
Ти не знаеш името ми, но аз дишам в твоя ефир...
Всяка нощ.“
Градът под мен заспива, нощта е вече тук, ...
51

14+ Нищий 🇷🇺

Под утро у вокзала на скамейке человек лежит...
А на улице нет прохожих кроме галок и летящих птиц...
Я стою на тротуаре с сумкой и молчу в дали...
Сам приехал в город из краёв далеких не гостить.
Время необычное выпало мне... ...
53

Буболече Лече

Буболече Лече
Буболече Лече,
тръгна с шарено елече.
Из гората да си търси сестрата.
В близката горица влезе и едвам излезе. ...
43

18+ Олег из Кирова 🇷🇺

«Олег из Кирова»
Всегда есть человек который заинтересован чем-то,
его всегда бесит в комнате одно, и календарь спешит рассказывать тебе одно,
Одно, или одну, дурную новость о тебе, возьми и мусор отнеси, или просто налей воды, и в комнате общаги открой окно,
Возможно будет тебе намного легче жить к ...
42

***

Не искаш да знаеш...
Дъждът ме обича,
умело прикрива сълзите.
Препъвам се в спомени,
забравям за тебе, ...
43

Еднопосочна улица

ЕДНОПОСОЧНА УЛИЦА
Остана само ти – да поговорим,
защото всички други закъсняват.
По тъмните кьошета в коридора
отровна плесен клюката засява. ...
94 3 4

Първите стъпчици

Една стъпчица малка, несигурна,
една усмивка топла и чудна.
Напред ме зове светът пъстър и нов,
а в сърцето ми грее вълшебен покров.
Туп-туп по пода краченца вървят, ...
64

Тих шепот за теб

Потърсиш ли ме, чуваш тишина.
Не спя докато ходя по небето.
Пресечна точка няма ни една
в маршрутите ни, пуснах си резето.
Отмина ме младежкият метеж. ...
54

12+ Македонската следа

За всичко е виновен Аристотел.
Нали е философ и тарикат,
Александър Македонски изработил
да търси майната на този свят.
И той си я намерил – гиберясъл, ...
50

Родопска рапсодия

Нали съм син на Горна Тракия
и се родея с тази древна планина!
Орфей за Евридика е плакал,
там витае скръбна тишина...
От възходи и нежидани падения ...
103 2 10

Бих

Ако можех да милвам лицето ти
като пролетен вятър,
да летя в небесата на думи за обич,
да съм млечния път под тънките глезени,
да те пазя от хули и пиянски раздори; ...
47

Превръщаш ме във стих

В топлите ти длани,
в устните, малини,
мигове избрани
толкова желани
рисуват ми картини ...
76 4

"Можещи" Неможачи

"Можещи" Неможачи
Кой "разбрал,разбрал",
отдавна се Кака ожени,
който преди да се случи това,
за Кака само си е мечтал, ...
56

14+ Обичам мъртвите

Мъртвите не знаят глад.
Мъртвите не ожадняват.
Мъртвияте са благи -
вреда не причиняват.
На гробищата е спокойно. ...
73

14+ Пух на хапчета

Мазо... на филия!?
Че кой бяга от тия.
Но... много боли!?
Европа без огън гори!
Задружно погубваме континента. ...
65 2

Изгубеният идеал

Светът е сляп: сред хладен, вечен прах,
живеят светлина и тъмнина.
Природата не знае свян и грях,
вселената не ражда Добрина.
Но сред съдби, обвити във вина, ...
90 3 6

Ще бъда ли?

Ще бъда ли човек? Това не знам!
Но струва си и трябва да опитам.
Ако не успея, ще преглъщам срам,
в самоненавист ще ми минат дните.
Това ли съм? - Забравен мизансцен, ...
59

Ако можех да спра времето

Ако можех да спра времето
щях да го спра в очите ти,
там, където вечерите
се раждат тихо,
а утрините не бързат да си тръгнат. ...
89 1

Грим/гръм за бялото кокиче

– Не слагай червило, виж, падат листа! –
ми съска в ухото набръчкана есен.
Разчиташ на младост, на ум, красота –
остàви те оня развейпрах несвестен.
За него дори ми е някак си жал – ...
62

Очите на ума

Светът отвън е сив и сериозен,
възрастните бързат намръщили нос.
Проблемът голям е, но малко куриозен -
в магия не вярват, а чудото чакат. Що за въпрос?!
Но ти си тук и тайната знаеш - ...
83

Защото те обичам. Затова

Понякога съм пепел - не жарава.
Сивея. И търпя какво ли не.
За огнените, вихрени коне
в душата ги оставам да забравят.
Вменявам си вини и всеки грях ...
113 3 6