Куражът ми безсрамно гол и бос,
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...
Захапа ме внезапно с вълчи хъс
синдромът на хроничната умора
и кръвното ми рипна. В ход чевръст
ситня в тълпата сред лабилни хора.
Лабилна ли? Шега... Корава съм – ...
Прекръстих се
Защо се прекръстваш след своите слова,
все този въпрос ми задават хората?
Аз им отговарям веднага с усмивка една,
защото дарбата ми е от Бог, от Господа! ...
Дъждът дарява свежестта си щедро,
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.
Рисува вятърът грапавина на мида ...
Изковах си от злоба стрели
и с отрова (омраза) ги смазах.
С тях ще стрелям по чужди мечти
(вече твоя една набелязях...)
Кефи ме, колко як е токсинът - ...
Откакто Синевата – воала си разкъса.
И птицата в небето престана да хвърчи.
Зората тръгна боса, направо през Марица.
И залъкът ми после, започна да горчи.
Тогава се опитах да тръгна през Балкана, ...
В света от стомана, от крясъци, бързане,
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...
Честит рожден ден, мила Танче.
Ти винаги си много точна и свестна.
И винаги си ни едно добро другарче.
Макар че знам, че не ти е лесно.
Но аз ти пожелавам много късмет. ...
Когато тънка нишка златна вън е
зората, а небето поглед свежда,
усмихва ни се с поглед още сънен
и слънцето – сънувало надежда,
която тича боса. Пътят бял е, ...
Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...
Тръгвам си – зове ме есента –
помниш ли? Дори не ме изпрати,
захвърли ме във локва от листа
с ръцете си – надменно-грубовати.
Захвърли ме в предчувствие за дъжд, ...
Слънцето пада под форма на лъч и се разлива в двете твои очи
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...