Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...
"Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?"
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба – ...
Рисувай ме със дъх. Ще оживея.
Невидима съм в листовете. Бяла.
А после... научи ме да се смея.
Сърце ми дай и вече ще съм цяла.
Ще мога със ръце да те докосна. ...
Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш. ...
Точка е всеки етап изживяване.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...