Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...

Мария беше майка на слепец –
такъв го стори Господ. Тя не плака,
изсмука си последния живец
да изведе детето си от мрака.
Слугува, проси, сбира лев по лев, ...

От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя – ...

Защо гладуваш, бедна ми душа? -
Рожден ден имам, сядай на софрата!
Със свойте тъжни празнични блюда
виж как поет гощава си душата:
ще ти приготвя супа от лъжа, ...