Lebovski

Вярвах, че със теб ще остареем..
Че докрай ще стискаме ръце.
А накрая просто ще се слеем,
и потънем във космическо море.
　 ...

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Не се привързвай никога човече!
Недей, послушай ме, боли...
Защото някой, някога, далече,
във времето ще те унищожи.
Любовта, реалната, е огън. ...

Отдавна беше. Сякаш нереално.
Когато тихичък настойчив глас,
в ушите ми шептеше най-нахално –
"Животът, това е миг захлас".
Повярвах му! Помислих, че не мами. ...