Ralina13

Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...

Преплетени копнежи се лутат в душата. Като разбъркана мозайка, която чака да я наредиш. А парчетата ранени са... като утайка, стигнала до дъното. Смея се. Смея се на себе си. Смея ли? Смея ли да нарисувам цялата? Тишина и писъци в едно. Засилват ме. Засилвам се и скачам. Нека падна. Нека...
Кураж ли ...

Задъхвам се. На пресекулки. И се пръскам по пода. Като мъниста. Като капчици морска вода. Нека остана разлята. На пода. Като копнеж. По Долната земя...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмно ...

Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...

Вълчи огън. Като дихание на миди. Като потрес. Като свян.
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще ...