Ralina13

Преплетени копнежи се лутат в душата. Като разбъркана мозайка, която чака да я наредиш. А парчетата ранени са... като утайка, стигнала до дъното. Смея се. Смея се на себе си. Смея ли? Смея ли да нарисувам цялата? Тишина и писъци в едно. Засилват ме. Засилвам се и скачам. Нека падна. Нека...
Кураж ли ...

Фотографирам: свирка на локомотив и тичинков прашец. И следи от смола по шосето.
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...

Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...

Влюбвам се. Влюбвам се всеки път в утрото, в кафето, в душите. На другите. Душата ми - душа в празното. Душа - празно. Напразно.
Отвращава ли те цигарения дим?
Плувам в очите си. До удавяне. Сприхава съм напоследък. От невъзможността да се срещна с мечтите си.
Само пясъци. Крясъци. И потни чаршафи. ...

Мухи летят из стaята. Стаята ми. Стаята ти. Съзнанието ми, съзнанието ти. Прах и пепел. На пода в стаята ми. На пода в стаята ти. В очите ми. В очите ти.
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Н ...