Смърт за тези, които ме копират, Живот на тези, които Аз съм вдъхновила.
За нас мислят лошо само тези, които са по-лоши от нас,
а тези, които са по-добри от нас, на тях просто не им е до нас.
Освен висше образование трябва да се има поне средно съображение
и, като минимум, начално възпитание.
===
Привет на всеки, който разглежда моя профил!
Биографичните данни, мисля, малко някой може да го заинтригуват.
Който иска да узнае повече за мене – нека да чете текстовете, главното е там.
В творчеството повече от всичко – ценя атмосферата.
Предпочитам прозата: хумор (може и черен), философия, мистика, фантастика, хорър и т.н.
Последно време експериментирам и с ФенФикшън (но не за Харри Потър, Наруто, Здрач и всякаква там ширпотреба). Обожавам приказки и басни, неизлечим Гейм-маниак съм (малко странно за моята сериозна възтаст, но..."ветераните не остаряват") и затова понякога с удоволствие описвам приключенията и подвизите на своите "събратя по оръжие" LoL
Романтичка по душа... (особено, когато съм наспана и нахранена). d(^_^)b
Всеки път взимам в ръка молив и мечтая да напиша шедьовър.
Никога не ще претендирам за звание “гений на българския език”, от което следва, че грешки/пропуски никъде не ще се дянат, ако читателите просто ми съобщят за тяхното наличие.
Не трябва да ме възприемате като най-великия генератор за идеи с купища свободно време.
Аз седмици наред мога да се потапям в сюжета, защото НИКОГА не измислям всичко предварително.
Ами, те – това е в кратце...
Ако съм ви заинтригувала поне малко – много ще се радвам.
Приятно ви четене!...
И се забавлявайте...
Избрани произведения
33 резултата
Телефон на доверието
– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...
Всъщност, само един диалог...
– Вие днес закъсняхте.
– Аз винаги идвам навреме.
– Сега е десет и петнайсет, а нашите сеанси са насрочени за девет и половина.
– Не виждам тук други чакащи. ...
На берега на синьото море, в проблясващите от слънчеви искри вълни на прибоя и галещ от пенливите им гриви бял ситен-ситен пясък, живееше мъничък краб, наречен Чи Сао¹. През топлите дни и звездните нощи Чи Сао танцуваше под звуците на тамбурѝна, направена от стар корал; ловеше узрели и обгорели коко ...
...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ...
Денят изглежда обещава да бъде особен и мога точно да ви обясня защо. Тази девойка ме стреля с поглед. В обедната почивка аз усвоявам малкото ресторантче в пресечката зад пазарния площад и няколко приятели от нашата кантора ми помaгат в това мероприятие. Сервитьорката, въоръжена с меню, се приближав ...