zelena

АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...

Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...