~iSkRiCa~

Разболях се от много човечност.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.
Аз съм ничие, мъжко момиче. ...

Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...

Тъгата в очите ми често е спомен,
от едно неслучило ми се обичане.
Дъхa си завързах в мене, бездомен.
Станах на сянка, от много отричане.
Устните ми често са неми самотници, ...

Заседнах
във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница
и молитвите ми - във нечути. ...

Моля те. Прочети ме.
Неизказана, смълчана.
Към мене отведи ме.
Че съм цялата на рана.
Истинска съм. И не съм. ...