AndyVTR

Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подска ...

Писан в съавторство с Илиян Димитров, В. Търново
- Хей, ти ли си Хъмфри? - изкрещя някакъв писклив глас в ухото му.
- Аааагх..! - на свой ред изкрещя Норт и се строполи от стола. Туп! - Оооу! - изохка жаловито той и с все още лепнещи за сън очи заопипва наоколо, търсейки очилата си. Без тях беше поч ...

Живеело в една къща едно момиче. Питаш ме какво било неговото име ли? Не знам - забравил съм. Може би ти го знаеш? Може би познаваш това момиче? Знам само, че било винаги усмихнато.
То отпразнувало шест свои рожденни дни, на които получавало различни подаръци - някои големи, а други по-малки. На сед ...

Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...

Бай Вътьо Вътев прибра в торбата си парчето хляб, което му беше останало, избърса с ръкав трохите от брадата си и бавно и с пъшкане се изправи, като през зъби проклинаше броя на годините си. Овцете кротко лежаха една до друга и той беше спокоен. Но скоро трябваше да ги вдигне, тъй като вече беше сле ...