Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 847

 18 641

 388 564

 2 113 706

Предизвикателства
Времепространство Поезия 11
Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 7
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 4
Хлябът - сила за живот Проза 8
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Предложения
  2478  10 
  1287  17  30 
  3713 
  2654  25 
Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?
Че погледът мой не достига до там.
Далече, далече отдавна замина
и нищичко вече за него не знам.
Къде ли се скита? Дали още помни ...
  2828  30  44 
Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва ме по бузката и прошепна:
- И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.
Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, к ...
  1048  15  50 
Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
превод: Красимир Тенев
Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
С теб и аз натам ще полетя!
Юпитер с какво ли пък зает е? – ...
  1084  10 
Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...
  2855  30  30 
Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с онези носталгични чувства за дома и всички трепети от мисълта за оставената, но неизгубена и вечно жадувана любов, коята не признава граници и разстояния!
  5278  19 
  1125 
И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...
  2808  32  37 

Още произведения »


: ??:??