Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите, ...
Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.
Родих те от самото си сърце... ...
Животът ми — картина на Дали —
ентропия от лед и от жарава.
И всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...
Душата ми — разнищено въже — ...