vega666

За автора

Гори ме бездната на световете, в които от случайност съм роден. И катедралите на мисълта - високи и студени, надвесени от Времето над мен. Очистени от смисъла на дребното. И неоставящи ме примирен!
Избрани произведения
911 резултата

Дойдох за миг да зърна този свят

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...
5.6K 61 46

Последен валс

Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
приют намерил само в гибелта.
Ще хванеш ли ръцете му протегнати ...
6.9K 52 49

За мен си...

Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.
И спрях сред топлите ти устни - ...
5.1K 50 41

Интимен ескиз

Аз още вярвам в тихото небе -
последното, което никой не е стигал.
Там моят двойник е венчан за теб.
Щастливец е и тайно му завиждам.
И там - на него, нямаме халки, ...
2.8K 10 24

Почувства ли?

Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.
Почувства ли последното желание ...
5.8K 39 34