За протокола искам да отбележа, че това беше предпремиерата на един впечатляващ филм на ужасите с леки елемнти на психотрилър, защото бях отвлечена, но в последствие в мен се разви така нареченият Стокхолмски синдром. Толкова симпатични ми станаха похитителите, че тайно се надявах да има  втора серия, но и така си заслужихме Оскарите. Хубавото е, че сценарий се прави за 10 минути, както се убедих. Така че, следва продължение.

Писмо на Герда до Кай
Яна Кременска

Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.

На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи

със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.

Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.

Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.

Събиране на душа
Яна Кременска


Много дъжд. Нито помен от тая в "По жицата".
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто „Мохито”.
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.

Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.





Концерт за човечност и бавно умиране.
Яна Кременска

Цигуларят е глух и се свири по памет. Без ноти.
Руква дълга река, притъмнява до смисъл в очите ми.
Вдига лък и разплаква не мен, а живота.
А животът не знае защо, но не иска да пита.

Цигуларят е тъжен. Боли предпоследното лято.
Ако можеше, сигурно би го догонил…
Пуска корени в себе си. Ялово стене земята.
Всяка струна боли. Да боли, щом така се запомня.!

Тъмнината, сълзата ми, празната зала, сезонът…
Аплодира тъгата и сигурно вече разбира.
Една кратка лъжа.. Цигуларят. И после поклонът му.
И концерт за човечност и бавно умиране.





Сълза върху стъклото
Лили Качова


…Додето му смирявах дъждовете,
рисувах хвърчила,
          кайсиев сок,
                    сомбрера,
                              дюни,
помаха ми и хвана влака в десет,
на изток тръгна лятото през юли.
На плещите е метнало слънцата
и мъкне ги разжарени до голо.
Сега е рано – после ще заплаче.
Днес всичките води са му до пояс.

“Вземи ме с теб” –
понечвам да извикам.
Очите му са плашещо далечни.
Викът ми сам увисва зад езика –
какво пък? Няма нищо,
          няма
                    нищо
                              вечно.
Навярно се досеща – натежавам,
в утробата ми расне безпокойство…
Родена съм за птича катедрала,
но съм сълза,
          сълза върху стъклото.

Щом вятърът зашета с вълча стъпка,
ръждата щом захапе бреговете,
в последния вагон ще се напъхам
с откраднато билетче за морето.
И думите за дълго ще намразя.
Защо са ми нетрайните им форми?
Ще ме обича и без думи плажът
и, люспеста, без глас ще проговоря.

Животът ми пътува без семафор.
Перони, коловози – залисия.
Изстина ми кафето и нагарча.
Разплисквам го – и без това не пия.



Анапест за глухи
Лили Качова


Плисна дъжд. От дъха му тревата се сепна.
Потрепери от корен –
          женихът дойде.
Светлината набъбна в смълчаните клетки
и потегли нагоре с очи за небе.

А градът през асфалтови вени изтича,
и ръмжи, и се сърди,
          не чува градът.
Страховете си стиска. Затваря пестници.
Под чадърите глухите хора вървят.

Вън вали по Гергьовски. Земята се къпе.
Мие рани –
          вълчица след зимния студ.
А кога ли ще плисне порой непоканен
през човешките калища – пролетен луд.

Да заблъска сред пластове тъмна отрова,
от кръвта да изчисти гласа на страха,
да зашляпа човекът през локви на босо
и да чуе как расне трева под дъжда.

Дори да се повтори и потрети, този линк е единствен по рода си! 

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=alkaltchev&tab=2

Абсолютно всичко от автора! 

Бианка, а аз ти благодаря за хубавата поезия и хубавата вечер! Беше чудесно! 
Чакам следваща стихосбирка   

Ето ТУК малко видео от откриванетона събитието - за сега. Щом стане готово пускам и другото.
Поздрави на всички

Страшно много ти благодаря! Това детенце направо ме разплака!
Кити, да го чуеш на живо, не само ще настръхнеш!

Сега вече не ми е вътрешно. Танто за кукуригу. За нас - духането (на вятъра в гърбовете ни). За тях - глад.
Прецакването е било взаимно