От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
1
Култура и изкуство ~> Новини / Re: "Педя нощ" - Дарина Дечева
« -: 21 юни 2010, 11:09 »
Даре, другата година пак, нали?

2
За сайта и форума ~> Новини и важна информация / Re: НАЦИОНАЛНА СРЕЩА НА САЙТА - 2010 Г.
« -: 21 юни 2010, 10:43 »
За протокола искам да отбележа, че това беше предпремиерата на един впечатляващ филм на ужасите с леки елемнти на психотрилър, защото бях отвлечена, но в последствие в мен се разви така нареченият Стокхолмски синдром. Толкова симпатични ми станаха похитителите, че тайно се надявах да има втора серия, но и така си заслужихме Оскарите. Хубавото е, че сценарий се прави за 10 минути, както се убедих. Така че, следва продължение.

3
Култура и изкуство ~> Новини / Re: "Педя нощ" - Дарина Дечева
« -: 09 юни 2010, 09:54 »
Смея ли да не дойда?

4
Култура и изкуство ~> Поезия / Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« -: 08 ноември 2009, 00:37 »
Писмо на Герда до Кай
Яна Кременска
Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.
На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи
със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.
Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.
Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.
Яна Кременска
Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.
На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи
със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.
Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.
Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.
5
За сайта и форума ~> Bug-ове (грешки) и FAQ (Въпроси) / Re: Триене
« -: 05 ноември 2009, 12:06 »
Чинтова, няма смисъл да ти се трие ника. Пак ще се регистрираш. Като не искаш да ти се трупат негативни коментари, просто не публикувай и проблемът е решен. Излишна работа е това триене и регистриране.

6
Култура и изкуство ~> Поезия / Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« -: 13 октомври 2009, 12:48 »
Събиране на душа
Яна Кременска
Много дъжд. Нито помен от тая в "По жицата".
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.
Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто „Мохито”.
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.
Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.
Концерт за човечност и бавно умиране.
Яна Кременска
Цигуларят е глух и се свири по памет. Без ноти.
Руква дълга река, притъмнява до смисъл в очите ми.
Вдига лък и разплаква не мен, а живота.
А животът не знае защо, но не иска да пита.
Цигуларят е тъжен. Боли предпоследното лято.
Ако можеше, сигурно би го догонил…
Пуска корени в себе си. Ялово стене земята.
Всяка струна боли. Да боли, щом така се запомня.!
Тъмнината, сълзата ми, празната зала, сезонът…
Аплодира тъгата и сигурно вече разбира.
Една кратка лъжа.. Цигуларят. И после поклонът му.
И концерт за човечност и бавно умиране.
Сълза върху стъклото
Лили Качова
…Додето му смирявах дъждовете,
рисувах хвърчила,
кайсиев сок,
сомбрера,
дюни,
помаха ми и хвана влака в десет,
на изток тръгна лятото през юли.
На плещите е метнало слънцата
и мъкне ги разжарени до голо.
Сега е рано – после ще заплаче.
Днес всичките води са му до пояс.
“Вземи ме с теб” –
понечвам да извикам.
Очите му са плашещо далечни.
Викът ми сам увисва зад езика –
какво пък? Няма нищо,
няма
нищо
вечно.
Навярно се досеща – натежавам,
в утробата ми расне безпокойство…
Родена съм за птича катедрала,
но съм сълза,
сълза върху стъклото.
Щом вятърът зашета с вълча стъпка,
ръждата щом захапе бреговете,
в последния вагон ще се напъхам
с откраднато билетче за морето.
И думите за дълго ще намразя.
Защо са ми нетрайните им форми?
Ще ме обича и без думи плажът
и, люспеста, без глас ще проговоря.
Животът ми пътува без семафор.
Перони, коловози – залисия.
Изстина ми кафето и нагарча.
Разплисквам го – и без това не пия.
Анапест за глухи
Лили Качова
Плисна дъжд. От дъха му тревата се сепна.
Потрепери от корен –
женихът дойде.
Светлината набъбна в смълчаните клетки
и потегли нагоре с очи за небе.
А градът през асфалтови вени изтича,
и ръмжи, и се сърди,
не чува градът.
Страховете си стиска. Затваря пестници.
Под чадърите глухите хора вървят.
Вън вали по Гергьовски. Земята се къпе.
Мие рани –
вълчица след зимния студ.
А кога ли ще плисне порой непоканен
през човешките калища – пролетен луд.
Да заблъска сред пластове тъмна отрова,
от кръвта да изчисти гласа на страха,
да зашляпа човекът през локви на босо
и да чуе как расне трева под дъжда.
Яна Кременска
Много дъжд. Нито помен от тая в "По жицата".
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.
Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто „Мохито”.
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.
Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.
Концерт за човечност и бавно умиране.
Яна Кременска
Цигуларят е глух и се свири по памет. Без ноти.
Руква дълга река, притъмнява до смисъл в очите ми.
Вдига лък и разплаква не мен, а живота.
А животът не знае защо, но не иска да пита.
Цигуларят е тъжен. Боли предпоследното лято.
Ако можеше, сигурно би го догонил…
Пуска корени в себе си. Ялово стене земята.
Всяка струна боли. Да боли, щом така се запомня.!
Тъмнината, сълзата ми, празната зала, сезонът…
Аплодира тъгата и сигурно вече разбира.
Една кратка лъжа.. Цигуларят. И после поклонът му.
И концерт за човечност и бавно умиране.
Сълза върху стъклото
Лили Качова
…Додето му смирявах дъждовете,
рисувах хвърчила,
кайсиев сок,
сомбрера,
дюни,
помаха ми и хвана влака в десет,
на изток тръгна лятото през юли.
На плещите е метнало слънцата
и мъкне ги разжарени до голо.
Сега е рано – после ще заплаче.
Днес всичките води са му до пояс.
“Вземи ме с теб” –
понечвам да извикам.
Очите му са плашещо далечни.
Викът ми сам увисва зад езика –
какво пък? Няма нищо,
няма
нищо
вечно.
Навярно се досеща – натежавам,
в утробата ми расне безпокойство…
Родена съм за птича катедрала,
но съм сълза,
сълза върху стъклото.
Щом вятърът зашета с вълча стъпка,
ръждата щом захапе бреговете,
в последния вагон ще се напъхам
с откраднато билетче за морето.
И думите за дълго ще намразя.
Защо са ми нетрайните им форми?
Ще ме обича и без думи плажът
и, люспеста, без глас ще проговоря.
Животът ми пътува без семафор.
Перони, коловози – залисия.
Изстина ми кафето и нагарча.
Разплисквам го – и без това не пия.
Анапест за глухи
Лили Качова
Плисна дъжд. От дъха му тревата се сепна.
Потрепери от корен –
женихът дойде.
Светлината набъбна в смълчаните клетки
и потегли нагоре с очи за небе.
А градът през асфалтови вени изтича,
и ръмжи, и се сърди,
не чува градът.
Страховете си стиска. Затваря пестници.
Под чадърите глухите хора вървят.
Вън вали по Гергьовски. Земята се къпе.
Мие рани –
вълчица след зимния студ.
А кога ли ще плисне порой непоканен
през човешките калища – пролетен луд.
Да заблъска сред пластове тъмна отрова,
от кръвта да изчисти гласа на страха,
да зашляпа човекът през локви на босо
и да чуе как расне трева под дъжда.
7
Култура и изкуство ~> Новини / Re: ПОКАНА за представяне на дебютната книга на Кремена Стоева (Незабравима)
« -: 08 октомври 2009, 19:05 »
Честито, Крем!
Успешен дебют ти желая


8
Култура и изкуство ~> Поезия / Re: Прочетете!
« -: 10 юли 2009, 11:12 »
Дори да се повтори и потрети, този линк е единствен по рода си! 
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=alkaltchev&tab=2
Абсолютно всичко от автора!

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=alkaltchev&tab=2
Абсолютно всичко от автора!

9
Култура и изкуство ~> Поезия / Re: Покана за представяне на стихосбирката "Ако се спра" на Бианка Габровска
« -: 25 юни 2009, 19:55 »


10
Култура и изкуство ~> Поезия / Re: Покана за представяне на стихосбирката "Ако се спра" на Бианка Габровска
« -: 25 юни 2009, 08:45 »
Бианка, а аз ти благодаря за хубавата поезия и хубавата вечер! Беше чудесно! 
Чакам следваща стихосбирка

Чакам следваща стихосбирка



11
Култура и изкуство ~> Поезия / Покана за представяне на стихосбирката "Ако се спра" на Бианка Габровска
« -: 20 юни 2009, 23:18 »
Скъпи съсайтовци, 
На мен се падна честта да вляза в ролята на добрия вестоносец, за да ви съобщя, че на 24.06. - сряда, от 18:00 часа, в галерия "Ромфея" - гр. Пловдив, ще се състои премиерата на стихосбирката "Ако се спра" на Уенди - Бианка Габровска.
Галерията се намира в близост до пешеходния мост на река Марица, до малкия "Новотел".
Ако сте ценители на хубавата поезия, заповядайте! Удоволствието е гарантирано!
До скоро!

На мен се падна честта да вляза в ролята на добрия вестоносец, за да ви съобщя, че на 24.06. - сряда, от 18:00 часа, в галерия "Ромфея" - гр. Пловдив, ще се състои премиерата на стихосбирката "Ако се спра" на Уенди - Бианка Габровска.
Галерията се намира в близост до пешеходния мост на река Марица, до малкия "Новотел".
Ако сте ценители на хубавата поезия, заповядайте! Удоволствието е гарантирано!
До скоро!



12
За сайта и форума ~> Новини и важна информация / Re: ПОКАНА ЗА ГОДИШНА СРЕЩА НА САЙТ "ОТКРОВЕНИЯ"
« -: 16 юни 2009, 11:05 »Ето ТУК малко видео от откриванетона събитието - за сега. Щом стане готово пускам и другото.
Поздрави на всички![]()
![]()
Страшно много ти благодаря! Това детенце направо ме разплака!
Кити, да го чуеш на живо, не само ще настръхнеш!
13
За сайта и форума ~> Новини и важна информация / Re: Най-първата Първа!
« -: 15 юни 2009, 19:10 »
Наша гордост!
Как е там на върха, Даркеееееееее?
Чуваме ли се?
Понеже нямам спомен и аз дали почерпи, може ли да направим едно повторение на гостуването?

Как е там на върха, Даркеееееееее?
Чуваме ли се?

Понеже нямам спомен и аз дали почерпи, може ли да направим едно повторение на гостуването?

14
За сайта и форума ~> Новини и важна информация / Re: ПОКАНА ЗА ГОДИШНА СРЕЩА НА САЙТ "ОТКРОВЕНИЯ"
« -: 15 юни 2009, 15:01 »
Сега вече не ми е вътрешно. Танто за кукуригу. За нас - духането (на вятъра в гърбовете ни). За тях - глад.
Прецакването е било взаимно

Прецакването е било взаимно


15
За сайта и форума ~> Новини и важна информация / Re: ПОКАНА ЗА ГОДИШНА СРЕЩА НА САЙТ "ОТКРОВЕНИЯ"
« -: 15 юни 2009, 08:50 »
Чудя се как ще се работи сега
Що капачки бяха, що чудо - не знам по колко се падат за всеки недошъл
Дар, нямам нищо против да повторим!
Лични благодарности от мен - за гостоприемството и за организацията!


Що капачки бяха, що чудо - не знам по колко се падат за всеки недошъл

Дар, нямам нищо против да повторим!

Лични благодарности от мен - за гостоприемството и за организацията!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.