Покажи участието - Смиф

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Смиф

Страници: [1]
1
- - - - - - - - -
Спомняте ли си това стихотворение?
- - - - - - - - -

Александър Калчев

ВЪЖЕТО ОТ БЕСИЛОТО НА ЛЕВСКИ

              „Нали за нас душата го болеше.
               Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”

Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан,   
а примката – око,
като в гротеска
броеше стръвно
сетните му стъпки.                                           
 
И... аз го взех. Откраднах го.
Признавам.
Наместо пояс го навих на кръста.                 
От тоя ден упорно, непрестанно                                                   
конците нищя
с разранени пръсти.
Живот разплитам. Снован, та нечетен.
Стремглаво бърз.
Болезнен като рана.     
Там, в нишките на времето, бе вплетен
заветът му
за свобода мечтана...
 
Разправят и до днес,
че който носи           
частица от въжето на обесен,               
ще притежава дарба на магьосник
и ще живее дълго,
като в песен.
 
Ще има ли за всички от конопа,
това не знам,
но тайно се надявам.           
И в еретичен потрес за Европа,
по нишка вяра
всекиму ще давам.
Пазете я, за Бога! Тя ни свързва.
Не стадният
инстинкт да оцелеем.         
За свободата данъкът е кървав –       
животи губим,
да спечелим нея.
Това с генома трябва да го помним,
а не с възпоменателни монети.
И нека идват
времена преломни.
Във всеки има нишка от въжето.

Ето линк към публикацията: https://otkrovenia.com/bg/stihove/vyjeto-ot-besiloto-na-levski

2
Драги Откровенци, каня ви на предстоящото представяне на най-новите ми стихове в гостоприемното софийско читалище "Искра". По време на рецитала вие самите също ще имате възможност да прочетете свои творби свързани с 14 февруари – празника на любовта и виното. Аз ще представя свои стихотворения от последните две години, както и най-доброто от старите си неща.

Събитието ще се проведе на 12 февруари (петък) от 17:30 ч. Читалище "Искра" се намира в ЖК "Западен парк" бл. 60 – до метростанция "Вардар" и спирка на трамвай No. 8.

Бъдете вдъхновени!

Валентин Евстатиев

3
Харесвам много поезията му и бих искал да отворя тема-прозорец за неговите стихове. :)

Павел Матев

НОКТЮРНО

Внезапно ли се озовахме
в неотбелязани земи?
Една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми;

и че отблизо и далече
донася песенни слова
с неразбираемо наречие
безумно-вечната трева;

че птица в тъмното се къпе,
преди над нас да закръжи;
че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души.

Или лиричното наследство
повика нашите съдби.
Камбана от далечно детство
с далечни удари заби.

И нещо силно, нещо мило
прииждаше на този бряг.
И то ни правеше безсилни
като последен сняг...

4
На 17 ноември, понеделник, в София ще се състои поетичен рецитал на Валентин Евстатиев - Смиф. Авторът и негови приятели ще представят най-добрите му стихове ("Роза върху голо мъжко тяло", "Слепият щъркел" и други), както и избрани нови творби. Харизматичният бард Орлин Миланов допълнително ще обогати атмосферата на събитието със свои песни.

Рециталът ще се проведе в Читалище "Добри Чинтулов" - София, квартал "Дианабад", бул. "Никола Габровски" No. 55. Началният час е 18:30.

5
Отварям тази тема, за да може тук да споделяме удивителни и уникални метафори, образи и прозрения, на които сме попадали, четейки поезия. Идеята ми е да фокусираме вниманието си върху конкретни езикови шедьоври, конкретни поетични открития, а не просто да постваме цели стихотворения.

Веднага искам да споделя една такава метафора, на която се възхищавам. Тя е от стихотворението "С дъжда" на голямата-малка Петя Дубарова. Ето какво казва тя за дъжда:

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода...


Уникалното тук е, че дъждът трепери от досега с водата, макар че самият той е вода! Просто... възхитително! Докъде може да стигне въображението на талантливия поет... Нека си припомним стихотворението:

С ДЪЖДА

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

6
Здравейте!  :)

Как може човек да разбере кой потребител в сайта има рожден ден на дадена дата? От поздравленията, които съм чел в някои коментари, съдя, че би трябвало да има начин.

Хубава вечер!  :)

Страници: [1]
: ??:??