Покажи участието - Arogarn

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Arogarn

Страници: [1]
1
Справих се с издаването. Отне ми много дни и ми донесе дузина главоболия, но стигнах до това да правя представяне на книгата си. Ще е на 28 Септември от 18:00 в галерия-музeй "Класика" (намира се на ул. Юрий Венелин № 32). Вече се примирих с това, че няма да печеля много пари от книгата, но все пак искам възможно най-много хора да я прочетат. Всеки е поканен.

Книгата ми е криминален роман. Прилича на останалите по заплетения случай и изненадващия финал, но иначе е много различна. В нея няма герои милионери, големи наследства, скандални изневери и абсурдни мотиви. Идеята ми беше напиша история, която е реалистична и близка до това, което ни се случва.
Действието се развива в квартал Обеля. Героите ми са обикновени хора, които имат малко пари, лоша работа и се мъчат да запазят семейството си цяло. Интригата се подхранва от група пенсионерки, които слухтят насам-натам и някой ги убива една по една. Заподозрените са много, но убиецът е само един.
Със случая се заема млад детектив, който случа рап и чиято най-голяма мечта е да разкрие убийство. Той енергично върви по петите на престъпника, като същевременно обяснява всичките си разсъждения и ви забавлява със своите чудатости.
Мисля, че повечето хора ще намерят нещо познато в тази книга. Идеята не е само да се насладите на една приятна криминална загадка, но и да се замислите за начините, по които живота ни дава урок. Да - млад съм, но това не означава, че не съм мислил по този въпрос.
Ето и кратък откъс от книгата:

Обстановката в една поща е много изнервяща. Постоянно идват разни хора, на които не им се занимава с документи, но искат да свършат работата бързо. Най-малката грешка ги дразни, обстановката допълнително предразполага за това:
Всички налични стени са облепени с реклами и обяснения. Накъдето и да се обърне, човек може да разбере как да надпише правилно писмото си, какви са новите цени на услугите предлагани от “Български пощи”, какво можем да слагаме в колетите си и още подобни неща. Служителките работят на стари компютри в офиси с оскъдна мебелировка, заровена в най-разнообразни книжа. Пощите са грозни – от химикалката за надписване на пощенския плик чак до мръсните прозорци затворени в черни решетки. Хладно и неприветливо място.
Може би знаете колко изнервящо е да се занимавате с уреждане на лични сметки, а край вас нереализирани служителки да бавят работата ви като си говорят за несъществени неща, които биха могли да вълнуват само едни извънредно измъчени хора.
Валентина тъкмо беше обяснила на един човек, че е написал адреса от грешната страна на пощенския плик и той силно разгневен надписваше нов. Тогава телефонът й позвъня. Звукът започна да ехти из цялото помещение. Тя извади мобилния си видя кой се обажда. Погледът й се задържа върху името достатъчно дълго, че досадният звън още веднъж да се разнесе из пощата. Валентина отказа разговора и остана замислена с телефона в ръка. След секунда забеляза, че колежката й я наблюдава.
- Защо не вдигна? – попита жената.
Вместо да й отговори, Валентина изключи телефона си. Прибра го в чантата си, мислейки си колко нахално от страна на нейната колежка е да се бърка в личните й работи.

Благодаря, че прочетохте докрай! Надявам се да има много хора на представянето.

2
Имам много да кажа по въпроса и вярвам, че не малко хора ще ме подкрепят. За мен изкуството е начин чрез слово или образ да се повлияе на някаква голяма аудитория (едва ли не средство за манипулация на човешки маси). Затова и съм убеден, че във всяка творба на изкуството трябва да е вложен конкретен смисъл, върху когото обикновените хора трябва да мислят. Няма да се разпростирам повече, защото съм наясно, че има най-разнообразни мнения. Ще ви оставя сами да ги представите.

Искам да съм сигурен, че ще се включите в дискусията и затова ще разпаля емоциите ви като спомена проблем, който ме вълнува от скоро.
Най-напред в други сайтове бях попаднал на литературни произведения от една дума. Това ме възмути. Подобни произведения нямат някакъв конкретен смисъл. Имат свободно тълкуване и на всичкото отгоре съвсем не са трудни за създаване. В тях не е вложено нещо кой знае какво.
Днес гневът ми излезе от контрол, след като попаднах на пореден представител на псевдоизкуството. Представете си литературно произведение, в което няма думи! Има такова, в този сайт е и даже е доста по-разглеждано от останалите към същата дата.

3
Свикнал съм да вярвам, че в българския език има дума за всичко. Когато пишеш проза е много важно да имаш богат речник, за да можеш винаги да избираш най-точното определение. Затова ми се е случвало вместо художествена литература да чета тълковния речник и да търся думи, които не знам. Този речник обаче е най-подходящ когато знаеш думата, но не и значението. Какво трябва да направим когато знам значението, но не и думата?
Създавам този форум именно затова.

Става дума за онези работи, които ги има от двете страни на фотьойли, дивани и кресла. При предметите от последния вид те са специализирани в това да подпират ръцете ви. Сигурен съм, че знаех думата преди 6-7 години. Също така съм сигурен, че има по-красив вариант от 'подлакътник'. Ще се радвам и на някоя чуждица. Чакам предложения.

4
Преди два дни завърши една от най-вълнуващите класации свързани с литературата. Българите избраха своята любима детска книга. Аз самият гласувах и то много усилено. От момента, в който разбрах за кампанията съм следил всяко събитие от нея. Включих се малко късно, когато вече беше определена десетицата от финалисти, но все пак редовно гласувах за своите любими пет. Крайното класиране както и самият финал по мое мнение бяха леко разочароващи. Смятам, че "Пипи дългото чорапче" не заслужаваше първото място, а "Алиса в страната на чудесата" и "Ян Бибиян" определено бяха достойни за по-предни места.
Тук можете да видите крайното класиране: http://malkotochetene.bnt.bg/
Кажете вашето мнение!

5
Творецът се измъчва от това дали творбите му са добри, дали ще бъдат приети от обществото, дали ще се запомнят и дали ще повлияят на нечий живот. Искаме създаденото от нас да е стойностно, да е въздействащо.

И така - ако един поет не познава стиховете си, може ли да очаква другите да ги разберат?

Ако не може да усети ритъма им от първия прочит, наистина ли са мелодични и изпипани?

Ако не може да запомни думите вложени в тях, достатъчно силни ли са?

Ако не може да изрецитира поне няколко от стиховете си, способен ли е да ги защити от всеобщата критика?

Ако ние не уважим творбите си, можем ли да очакваме някой друг да го направи вместо нас?

Страници: [1]