Какво нещо е ярката метафора!... Като възхитителен шамар. Наскоро получих такъв от Атанас Мочуров, който е написал:

... черните потоци на дъжда
се самоубиваха на плочите...

Включвам се само да кажа, че функцията "Добави в любими" много ми харесва.

Жалко за човека и твореца.

Павел Матев

ПРОСТИТЕ ГОРИ

Гора от бор. Метални силуети -
в смолисти непотръпващи игли.
Аз помня, че удържат снеговете
и че пробиват ледени мъгли.

Когато падат - зная - падат прави.
И винаги нагоре се стремят.
Защото въжделената им слава
отдавна обитава на върхът.

И гледат снизходително надолу,
където до дъба расте леска,
където есен всичко се оголва
и се провижда жълтата река.

А те и зиме си стоят зелени.
Тържествени. Въздигнати дори.
Но аз се питам: докога у мене
ще тържествуват простите гори?

Които есен или зиме страдат
по своите пожертвани листа;
които молят дълго за пощада,
преди в зелено да се въплътят;

които плачат и се свеждат ниско,
които залиняват пред смъртта,
които са естествени и близки
и си заравят славата в пръстта.

Евтим Евтимов

АКО ТИ СИ ОТИДЕШ ЗА МИГ

http://vbox7.com/play:8ba58965

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя лицето си в облак
и тежкó на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня,
който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

Павел Матев

УТЕХА

Във люлката от орехови клони
спи вятърът. Невидим и огромен.
И мяркат се с усмихнати лица
незнаещи безсъници деца.
Спокоен и голям, денят върви
през тихи неизмачкани треви.
И само ти - тревожен и намръщен,
измъчван от въпроси вездесъщи -
не знаеш, че удари твоя час,
че някой страдащ чака твоя глас
да изрече ридание за всички.
Макар че думите са еднолични,
изричай ги! Дано у теб угасне
туй огнено кълбо от живи страсти,
което този ден те облада.
Ти можеш и от личната беда
да извлечеш утеха или слава.
Но и от нея нищо не остава...
Остава само тоя светнал ден -
безветрен, равнодушен и зелен,
във който светят с хубави лица
в безсъници отгледани деца.

Дерзайте, художници, на вас разчитаме! В този сайт има талантливи хора, сигурен съм, че ще предложат великолепни неща. Междувременно, още една идейка - сетих се за пределно простото и запомнящо се лого на британското издателство Macmillan. Предполагам, че то може да даде някаква насока на нашите художници тук. Ето за какво става дума: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/d/df/Macmillan.svg/1280px-Macmillan.svg.png

Админе, щом целта ти е да подбираш най-представителните произведения от сайта, според мен е най-добре класацията да се прави от жури. Също както в един поетичен конкурс (например "Златен пегас") не може участниците сами да гласуват и да избират "най-добрите" произведения, така е и в този случай. Ако аз пиша стихове, това не ме прави компетентен да оценявам поетични творби – единственото, което мога да си позволя, е да кажа дали дадена творба ми харесва, или не. Ако аз и други като мен гласуваме, ще добиеш може би някаква смътна представа за преобладаващите вкусове на хората, но това няма да бъде реална и справедлива класация.

Давам си сметка, че класацията чрез жури е сложна за осъществяване, но мисля, че е по-приемлив вариант. Предлагам ти следното: дай на откровенците един срок, да кажем два месеца, през които да предложат членове на журито. Нека всеки да предложи кой според него би трябвало да влезе в журито, което ще извършва класацията на произведенията. Аз на прима виста се сещам за двама души от този сайт, които биха се справили чудесно като жури и бих ги предложил. След като изтече срокът, ще видим кои хора са били предложени от най-много откровенци и ще ги назначим за жури. (Може да се наложи повече от един кръг на гласуване за състава на журито.) Така е много по-вероятно впоследствие да бъдат избрани най-качествените произведения.