Покажи участието - Елишка

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Елишка

Страници: [1] 2 3 ... 8
1
Даре, другата година пак, нали? :)

2
За протокола искам да отбележа, че това беше предпремиерата на един впечатляващ филм на ужасите с леки елемнти на психотрилър, защото бях отвлечена, но в последствие в мен се разви така нареченият Стокхолмски синдром. Толкова симпатични ми станаха похитителите, че тайно се надявах да има  втора серия, но и така си заслужихме Оскарите. Хубавото е, че сценарий се прави за 10 минути, както се убедих. Така че, следва продължение. :)

3
Смея ли да не дойда?  :roll:

4
Писмо на Герда до Кай
Яна Кременска

Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.

На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи

със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.

Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.

Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.

5
Чинтова, няма смисъл да ти се трие ника. Пак ще се регистрираш. Като не искаш да ти се трупат негативни коментари, просто не публикувай и проблемът е решен. Излишна работа е това триене и регистриране.  :roll:

6
Събиране на душа
Яна Кременска



Много дъжд. Нито помен от тая в "По жицата".
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто „Мохито”.
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.

Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.





Концерт за човечност и бавно умиране.
Яна Кременска


Цигуларят е глух и се свири по памет. Без ноти.
Руква дълга река, притъмнява до смисъл в очите ми.
Вдига лък и разплаква не мен, а живота.
А животът не знае защо, но не иска да пита.

Цигуларят е тъжен. Боли предпоследното лято.
Ако можеше, сигурно би го догонил…
Пуска корени в себе си. Ялово стене земята.
Всяка струна боли. Да боли, щом така се запомня.!

Тъмнината, сълзата ми, празната зала, сезонът…
Аплодира тъгата и сигурно вече разбира.
Една кратка лъжа.. Цигуларят. И после поклонът му.
И концерт за човечност и бавно умиране.





Сълза върху стъклото
Лили Качова



…Додето му смирявах дъждовете,
рисувах хвърчила,
          кайсиев сок,
                    сомбрера,
                              дюни,
помаха ми и хвана влака в десет,
на изток тръгна лятото през юли.
На плещите е метнало слънцата
и мъкне ги разжарени до голо.
Сега е рано – после ще заплаче.
Днес всичките води са му до пояс.

“Вземи ме с теб” –
понечвам да извикам.
Очите му са плашещо далечни.
Викът ми сам увисва зад езика –
какво пък? Няма нищо,
          няма
                    нищо
                              вечно.
Навярно се досеща – натежавам,
в утробата ми расне безпокойство…
Родена съм за птича катедрала,
но съм сълза,
          сълза върху стъклото.

Щом вятърът зашета с вълча стъпка,
ръждата щом захапе бреговете,
в последния вагон ще се напъхам
с откраднато билетче за морето.
И думите за дълго ще намразя.
Защо са ми нетрайните им форми?
Ще ме обича и без думи плажът
и, люспеста, без глас ще проговоря.

Животът ми пътува без семафор.
Перони, коловози – залисия.
Изстина ми кафето и нагарча.
Разплисквам го – и без това не пия.



Анапест за глухи
Лили Качова



Плисна дъжд. От дъха му тревата се сепна.
Потрепери от корен –
          женихът дойде.
Светлината набъбна в смълчаните клетки
и потегли нагоре с очи за небе.

А градът през асфалтови вени изтича,
и ръмжи, и се сърди,
          не чува градът.
Страховете си стиска. Затваря пестници.
Под чадърите глухите хора вървят.

Вън вали по Гергьовски. Земята се къпе.
Мие рани –
          вълчица след зимния студ.
А кога ли ще плисне порой непоканен
през човешките калища – пролетен луд.

Да заблъска сред пластове тъмна отрова,
от кръвта да изчисти гласа на страха,
да зашляпа човекът през локви на босо
и да чуе как расне трева под дъжда.

8
Дори да се повтори и потрети, този линк е единствен по рода си!  :salute:

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=alkaltchev&tab=2

Абсолютно всичко от автора!  :study:

10
Бианка, а аз ти благодаря за хубавата поезия и хубавата вечер! Беше чудесно!  :hello1:
Чакам следваща стихосбирка  :scratch: :protest:
  :)

11
Скъпи съсайтовци,  :director:
На мен се падна честта да вляза в ролята на добрия вестоносец, за да ви съобщя, че на 24.06. - сряда, от 18:00 часа, в галерия "Ромфея" - гр. Пловдив, ще се състои премиерата на стихосбирката "Ако се спра" на Уенди - Бианка Габровска.
Галерията се намира в близост до пешеходния мост на река Марица, до малкия "Новотел".
Ако сте ценители на хубавата поезия, заповядайте! Удоволствието е гарантирано! 
До скоро!  :hello2: :walk:

:wav:

12
Ето ТУК малко видео от откриванетона събитието - за сега. Щом стане готово пускам и другото.
Поздрави на всички :cheers: :hello1: :hello2:


Страшно много ти благодаря! Това детенце направо ме разплака!
Кити, да го чуеш на живо, не само ще настръхнеш!

13
Наша гордост!  :hello1:
Как е там на върха, Даркеееееееее?
Чуваме ли се?  :director:

Понеже нямам спомен и аз дали почерпи, може ли да направим едно повторение на гостуването?  :lol:

14
Сега вече не ми е вътрешно. Танто за кукуригу. За нас - духането (на вятъра в гърбовете ни). За тях - глад.
Прецакването е било взаимно  :lol: :blob:


15
Чудя се как ще се работи сега  :scratch: :dontknow:
Що капачки бяха, що чудо - не знам по колко се падат за всеки недошъл  :lol:
Дар, нямам нищо против да повторим! :)
Лични благодарности от мен - за гостоприемството и за организацията!  :notworthy:

Страници: [1] 2 3 ... 8

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.