В един хитов детски филм на времето наименуван "Синьо лято" се прокрадна една крилата фраза, която и до ден днешен за хората от моето поколение е показателен цитат при подобни ситуации. Ще цитирам само изводът от нея, защото съм сигурен, че и ти си запомнил тази серия от филмът (все пак на времето имаше само първа и втора програма, а по-преди това е имало само една програма): "...посредникът обикновено е лайно!"

   Тесногръдието ви задушава вас. В поезията - какъв по ярък пример за тесногръдие от така "изкукуригалото" хайку! Хората си пласират продукта (японците) - а точно тесногръдите, които не могат и нямат мисли повече от три реда "кълват", защото това им е единственият начин да станат някакви "изгъзени" автори.
   Запомни от бай Бостан едно - и тази мода ще мине, така, както навремето отлетяха продуктите на Рубик, тамагочитата и много, много еднодневки.
  За съжаление измислените "стилове" еднодневки, могат да нанесат доста по-сериозна вреда в развитието на поезията, отколкото захвърленото след време тамагочи!
   Поздрави и се опитайте да не кълвете на първия ви поднесен "лъскав бастун"! 

Predlagai mu po-skoro (Comocio), che toia pedal skoro niama da e na vlast! 

Mishona! Zapochvash da mi vdigash "parcheto" sas wseki izminal den wse poveche! Shte kaja samo edno - che niamam wreme za poveche, zashtoto za razlika ot tebe rabotia - gledai si kiseloto mliako i dovechera da ne zabravish da si natopish cheneto v kofata! Chasha niama da ti stigne za taia usta, koiato za tolkova godini ne e namaliala do stepen da prikazwa po-malko i samo, kogato e poluchila predvaritelna obrabotka na informacia ot gyrus precentralis v centralnata nervna sistema!           

   Всъщност hixxtam е най-точен, като възможност за употребяване на оценъчната система. Това, което казва е най-добрият вариант - "авторът сам да преценява, кои и дали изобщо да бъдат допускани коментари и оценки под произведенията му". Предполагам, че може да се вмъкне някакво бутонче, което да дава тази възможност, както бутонът +18. Аз лично не желая да бъдат ограничавани коментарите и оценките под моите произведения, но сигурно има хора, които желаят това да не става под техните. Така, че за мене това е най-реалното решение на въпросът с оценките.

      Ането! Ще ти отговоря, така както аз виждам "нещата"!
1. Произведението може да е одобрено от културни дейци и пак да не се харесва на масовия вкус. Всяка група от "културни дейци" е своего рода една част от определен елит в литературната дейност. Тук обаче не присъстват само представители на "елита" - има представители на различни обществени прослойки и съответно на това произведението (на когото и да е то) ще бъде оценявано по разному.
2. Защо липсват коментар и обосновка? Отговорите според мен са следните и навярно не са изчерпателни:
   а) Има хора, които нямат дар слово да се обсняват.
   б) Има хора, които имат този "дар", но се страхуват да го употребяват публично по ред причини - да не бъдат неправилно разбрани, да не засегнат някого, да не ги вземат за глупаци, да не им завидят и да не станат прицел самите те на злонамерени нападки и т.н.
   в) Има просто завистливи подлеци, които ще ти шляпнат слаба оценка - в случая е ясно, защо няма да парадират с изказване по въпроса.
   N.B. Но най-опасни според мен са тези, които те хвалят, независимо, че може да си написал/ла някоя пълна щуротия! 
    3. Да оценката е ориентир, но само дотолкова, доколкото да даде представа, какво се харесва и колко масово. Но винаги всяко едно произведение ще си има твърдо ядро от читатели, които го харесват. И тук въпросът се видоизменя - какъв трябва да бъде изборът на авторът при писането на други произведения? Вариантите са различни, според предпочитанията и разбиранията на автора. Ето някои от тях:
    а) Може да предпочете да пише в същия стил и да прави "реверанс" на твърдото си ядро от почитатели.
    б) Може да започне да пише така, както е най-близко до масовият вкус за да се харесва. За това се придобива представа, като наблюдава, кои произведения са с най-високи оценки и се пише в подобен стил.
    в) Може да се настрои анти и да пише така, че на никой да не харесва! 
    г)Може да пише различни по стил произведения постоянно, така че да има от всичко по нещо и всеки от читателите да харесва едно, а друго не.
   д) Разбира се може да спре и да пише изобщо.
  N.B. Всичко това е въпрос на личен избор.
    4. Най-накрая: Никога не можеш да знаеш, независимо дали си млад или "стар" автор "точно, какво не е наред"! Всеки ще изкаже своето мнение - ти изслушваш и сама преценяваш; после експериментираш!
     Това е всичко, което мога да кажа накратко по твоите въпроси.
     Добре дошла!

   Всички вие пропускате една съществена подробност. Който и да се нагърби, няма да губи времето си за черните ни очи. Това е труд - а сиренето и труда не са без пари. Аз имам малко по-друг поглед на нещата.
   Предполагам, че всички ще се съгласите, че ние имаме нужда този сайт да съществува, за да можем да публикуваме в него свои творби! Е, добре. На всички ни е ясно, че с доброволно дарените левчета тук таме, сайта не може да се издържа. Защо не повдигнем въпроса така: не една, а редовно да се издават стихосбирки с марката напр."Антология поезия Откровения том 1-ви" и т.н. Прелагам всеки автор да подари по три свои стихотворения на сайта официално с правата на издаването им. Като средствата набрани от издаването на всяка антология да са в полза на собственика на сайта и хората работещи в него по поддържането му. Те от своя страна пък да се опитат да осъществят първо  един малък тираж от свободно избрани автори, от тези, които са си подарили стихотворенията. Ако потръгне във втора и така нататъка части, може да се отпечатат следващите автори, които не са били публикувани в предната. Като гледам, че в сайта са регистрирани около 5000 човека, мисля, че даже само между нас не би било проблем един малък тираж от 2000 бройки да бъде изкупен веднага. Аз например бих си купил 3-4 бройки за да подаря и на приятели по различни поводи (най-малкото и за да ме видят къде съм се изтипосал ) За родителите пък на по-младите поети няма и да споменавам, колко биха искали да се похвалят на свои роднини . Това може да стане традиция и когато се изчерпят количествата от първите три стихотворения на авторите, да се направи нова доброволна кампания за дарение към сайта.
    Така ще отпадне и нуждата от конкурси и разни "подмолни игри", както подозирате слагайки олиото в тигана преи да сте хванали рибата; така и всеки, който е дарил стихотворение ще знае, че в един от томовете ще присъстват и неговите творби!
   Това е моето предложение по въпроса, ако сте съгласни предложете го и на "Форумния Лъв" за да може ако пожелаят по такъв начин да изкарат някой лев за сайта, да започне да организира вътрешна рекламна кампания и проформа на дарението!
    С поздрави!
П.С. След отпечатването е хубаво да се знае, в кои книжарници да се търсят стихосбирките. Може още преди да се пуснат на пазара, да се предложи първо на авторите срещу съответната сума, която стува книжката да им бъде изпратена по пощенски път, а разплащането да се извърши чрез пощенски запис! Тъй като авторите са от цялата страна а 2000 бройки напр. може да се продадат и само в София спокойно.