Покажи участието - mishona_art

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - mishona_art

Страници: 1 2 [3]
31
“ЮБИЛЕЙ”
20 години с паркинсон
Вечер, посветена на Васил Настев – журналист и поет

16 юли 2006 г. 19 ч. в галерия “ИРИДА” – София, ул. Гурко” 27

На 14 юли болният от паркинсон Васил Настев тръгва от Пловдив за София с велосипед и ще измине 160 км. Ще го придружава лек автомобил, който ще заснеме кадри от пътуването му. На 15 юли ще пристигне в София.
На 16 юли в галерията ще бъдат прожектирани кадри от пътуването на В. Настев и ще бъде представена третата му стихосбирка “ПТИЦИ ФАЛИРАТ”. (Стиховете ще изпълни моята скромна личност.)
На 17.07.06 г. в 11.00 ч. ще даде пресконференция в агенция “София прес” на тема Лекарствата на паркинсониците – те вече са извадени от списъка на безплатните животоспасяващи лекарства.
Васил Настев е журналист, работил е в сп. “Проблеми на социалния контрол”, бил е главен редактор на в-к “Кураж”, съсобственик и съиздател на първото частно списание “Шут”, списание “Графити” – за литература и изкуство. В момента е председател на УС на Сдружението за достоен живот на паркинсониците и издава неговия орган “Сетива”.

   

32
Че не ме четеш - не мога да ти кажа нищо повече от "благодаря ти". Моите бози са получили точно това, което заслужават, включително и това, че не ти харесват. И слава Богу - тръпки ме побиват от страх, че гладиатор като теб може да ме хареса. Единственото, с което можеш да ме стреснеш тук, ще е ако започнеш да ме харесваш и да ме оценяваш високо. Естествено е да ме сравняваш с текстове за песни на 70-те и 80-те години - това си слушал и чел, това ти е мярката за сравнение. Докато другите дечица са чели книжки, ти си си играл с кокошчиците и яренцата на двора и си слушал местната радиоточка. Изобщо от птичи поглед се вижда, че културата ти ще колабира пред кръстословица от вестник "Дневен труд". За разлика от теб обаче на мен от това явление не ми е смешно, става ми тъжно. Защото за някои талантливи хора тук ти си мярката за сравнение.

33
Чукча, не ме разлайвай повече. С твоя случай приключих след поставянето на диагнозата. Оттам  нататък те предавам в ръцете на терапевтите. :salute:

34
Каси, радост на очите ми! Добре че се появи, че в сайта беше започнало да става едно такова интелигентно, скучно...
Имам да споделя някои мисли с теб по темата клишета, почерпана от теб самия. Ами че ти ЦЕЛИЯТ си клише! С теб се занимава човешкият гений от зараждането на човечеството. Ти си едно от първите (или по-точно третото по реда на явяването) действащо лице в Библията. Като минем през Каин и Авел, през Моцарт и Салиери, та стигнем до днешния провинциален Клуб на дейците на културата... Теб те има във всяка популярна психология, от тези, дето ги продават по Славейков. Езотериката те нарича "енергиен вампир". Ти си навсякъде. Само едно нещо не ти достига, за да влезеш със собствения си ник в световната класика. Липсва ти МАЩАБ. Защото тук, в Откровения, едва ли ще намериш своя Амадеус (знаеш латински, но за другите - Обичан от Бога). Или ако някой тук е потенциален такъв, ти ще си го убил още в зародиш. И отново автогол. Няма да си Салиери.
Така че ако влезеш днес в Интернет клуба, за да ни прочетеш, по-добре си пусни някоя игричка и бий врага до посиняване. А по литературните въпроси и тези на литературната критика - чети. Ама чукча не читател, чукча писател...

35
Да, права си, marcek. Критиката и коментарите не са нещо лошо и недопустимо. Аз говоря за ТАКИВА коментари, каквито преобладават в сайта. И ако наистина искаш градивна критика, не съм сигурна, че мястото, където можеш да я получиш, е тук. Има наистина такива сайтове, където я предлагат, но е платена. Ако те интересува - порови и виж. Не е етично сега тук да правя реклама на алтернативни литературни сайтове, които предлагат наистина професионална помощ. Пък и коментар след един бърз повърхностен прочит на едно произведение, колкото и кратко да е то, е несериозна работа, да не кажем - малко нечестна. Литературната критика е нещо наистина сериозно и изисква задълбочено познаване поне на самото произведение, да не кажа - на цялостното творчество. Аз понякога съм си позволявала да отправям препоръки към някого, но за тази цел винаги ползвам пощата. И с удоволствие трябва да ти споделя, че неведнъж препоръките ми са били приемани и прилагани. Това обаче не ме прави литературен критик, да не си помислиш, че съм се взела толкова насериозно!!! :lol: Тук иде реч не за критиката и коментарите изобщо, а за тяхното качество, както и за мотивацията им! Ако наистина искаш да помогнеш на някого - бил той млад или стар, талантлив или бездарен, не е необходимо да заемаш позата на всезнаещ и разбиращ всичко, има и по-дискретни начини за това, без да доминираш и да нараняваш хората. От 30 години се занимавам с изкуство, освен това винаги съм работила с млади хора. Опитът ми е показал, че именно талантливият човек е уязвим и раним, защото твори благодарение на раните си. Бездарникът и посредственякът имат лакти и юмруци.
Не разбирам каква работа ти върши един коментар като "Супер!" 6? Или - "Чалга"? Какво ти говори това? Това си е чисто препикаване с цел маркиране на територията! "Реално" мнение тук не може да има, изкуството е субективно - като генезис и като възприятие. Единственото нещо, което може да ти помогне да се развиваш като автор, е четенето. Чети не само тук (надявам се, че го правиш!) И ако не си самовлюбена, не се предоверяваш на ласкателите, (които може наистина да те обичат и да ти желаят доброто), като сравняваш себе си с авторите, които харесваш - тогава ще се учиш докрая на живота си, ама имаш шанс и да се научиш, защото това сама ще си си го отработила! :salute:

36
О-хо! Любима тема! Тя съществува от доста време във форума под различни заглавия. И неведнъж съм се изказвала мнението си по нея.
Първо, Хухи, приятна изненада е за мен, че това е второто Аз на Хипо. Бях си помислила, че има двама души в сайта, с които споделяме едни и същи принципи. А и като оценки на автори и произведения доста си приличаме. Макар че аз вече избягвам да коментирам и да поставям оценки, за да не влизам в напразни полемики.
И тук, в тази тема на форума отново застъпвам мнението, че ние не сме хората, които сме в правото си да даваме оценки и да правим коментари. Кой и от каква позиция ги прави? Кой тук е ПРОФЕСИОНАЛИСТ, бихте ли ме ориентирали? Изобщо съществува ли такова животно като ПРОФЕСИОНАЛИН ПОЕТ? Да, очевидно има няколко души, които професионално работят с писаното слово, но защо ми се струва, че най-големите критици тук не са между тях? Вярно е, че един коментар като "Страхотно", "Перфектно" и "Докосна ме" не върши кой знае каква работа никому. Но полезен ли е един коментар от страна на някой самозванец, който не се справил първо с правописните и пунктуационните си проблеми? Изобщо не мисля, че това е сайтът, където можеш да получиш квалифицирана оценка. И ако нямаш достатъчна самооценка да си наясно къде си и какво си, моля, недей де се вихриш и не раздавай правосъдие, защото ти си точно толкова никой, колкото сме повечето тук. Като си толкова голям, защо не мога да те открия в някой от сайтовете, където има подбор при публикуването? Ама спечелил си бил някакъв конкурс... Кой конкурс точно - в Горно или в Долно Секиречево? Моля гениите в сайта да оставят на мира младите и талантливите хора, да не се упражняват върху тях, те не са толкова безмозъчни, че да не могат да направят сами съпоставката между другите и себе си. А ако не могат - здраве! Преди време съвсем прибързано и лекомислено нарекох една такава персона с гръмката дума "поет", само защото нелошо си плете кошницата, и то не винаги. Но поезията не се свежда само до рими и ритъм! Поезията е едно специфично отношение към света, което всъщност е ДАРБАТА. За жалост много люде, които имат способността да редят рими, са духовно кастрирани и талантът им никога няма да прерастне в поетически.
Защо ли обаче ми се струва, че на тази толерантност сме способни по-възрастните и по-зрелите в сайта, хората, които професионално се занимават с изкуство (макар и друг род)?
Мили млади талантливковци! На този свят има хора, които се осъществяват предимно отричайки хубавото. По този именно начин те се чувстват фактори. Тъй като усещат инстинктивно, че не са достатъчно пълноценни като творци, търсят начин да се реализират като критици. И така сами си отреждат ролята на вторични. Какво да се прави, толкова им е дадено! И като видите под произведението си злостна или слабообоснована критика на някое провинциално величие от сорта на "не мога да ти пиша повече от 5", (сякаш оценяването е задължително!) - вярвайте, че произведението ви е конкурентно и във вас има хляб! Изглежда в тоя сайт това започва да се превръща в правило...
В заключение искам да кажа, че талантът трябма да бъде поливан, поощряван и отглеждан. Посредствеността сама си пробива път.

37
1. Амадеус - Милош Форман
2. Извънземното - Спилбърг
3. Да умреш млад - не помня режисьора

38
Програмата на Сатирата, както и на повечето столични театри можеш да я намериш в Гювеч или Нетинфо. Само че сезонът му вече приключи.

40
В изкуството такова нещо като "обективно" няма. То самото е субективно - и като генезис, и като адрес. Едно произведение може да носи послание за някого, другиго да оставя равнодушен. Хубаво е оценките да бъдат задължително придружени с коментари и така ще имаш информация за източника им. Или пък оценката да се персонализира. Тогава влизаш в профила, виждаш възрастта, прочиташ произведенията му и чак тогава взимаш решение дали да се ядосваш или не. Може пък и да ти се изясни мотивацията за неговата оценка. Защото нека да си кажем ясно - тук има "автори", чиято критика може да се приеме като комплимент, нали? Но ние сме тук заради другите, не заради тях.

41
Лошо, аки примерът, който дадох с Ведрин и Силвето, е прозвучал неетично. Съжалявам и ако мога, бих го поправила. Но на мисълта, че трябва да пиша само добри оценки и да изказвам само положителни отзиви ме наведоха някои крайно честолюбиви реакции на иначе надарени хора. И ако не правя така, бих спряла да пиша оценки и да коментирам изобщо и само да си чета. Защото предпочитам да дарявам радост. Пък и наистина нямам самочувствието, че мога да науча някого на нещо, пък бил той и на мойто дередже. Аз само дадох един пример, никого не призовавам да прави като мен, всеки е свободен да избира.  Но това е моят начин да отлича доброто от недотам доброто или от пошлото. А който има сетива, ще го разбере. Който не го разбира - здраве! И ако пак приказвам повече, отколкото трябва и съм изказала някоя глупост, кажи ми лека нощ и да си затварям компа! :lol:

42
За мен лично оценките нямат никакво значеине, аз дори не ги и поглеждам. Виж, коментарите чета внимателно и това е, което ценя. Но и в друга тема на форума, и тук поддържам мнението, че оценките са ненужни и създават излишно напрежение. И в крайна сметка имаме ли право на тях? Кои сме ние, та да оценяваме? Жури? Съдници? От коя камбанария го правим? Кой от нас е класик в поезията, та да оценява другите? А и справедливи ли са оценките, които джаскаме наляво-надясно? Пишем 6 и на Ведрин, и на Силвето. На Ведрин - защото е близо до съвършенството, на Силвето - защото е талантлива и надеждна и заслужава да бъде поощрявана. Ама те не стоят на една стълбица, нали? Силве, надявам се да не се обидиш, достатъчно си интелигентна да разбереш какво казвам! Давам пример с теб, защото от младите автори тук си една от най-талантливите и продуктивните. Но поради своята младост си също така и много уязвима. Хората на изкуството са твърде чувствителни и раними и трябва да си минал през голямо стъргало, за да се извисиш над тези неща. Никой от младите не е виновен, че е млад. Обаче като поставяме ниски оценки и правим негативни или недотам позтивни коментари, не знаем на кого какъв бутон ще натиснем. И че можем да го демотивираме. И така аз взех решение да пиша оценка само когато мога да пиша 6 и да коментирам само когато мога да кажа добри думи. Ако се подкрепяме взаимно и уважаваме поетическите си опити (защото това е, което се среща тук повсеместно, моите "стихове" също са експерименти), атмосферата, която ще цари помежду ни, ще изхвърли оттук случайно преминаващите парашутисти. Защото поезията не е начин на подреждане на думите, поезията е отношение към света!

43
Може ли някой от вас да ми помогне? Търся авторката на едно стихотворение, което открих в един подобен сайт, но вече не помня кой... Мисля, че публикува под псевдонима Перлина (ама и в това не съм съвсем сигурна). Нужна ми е за благородна кауза!
Стихотворението е следното:

Не вярвам в предсказания за щастие.
Не съм дете,
не ми разказвай приказки –
В тях всички царски щерки са прекрасни,
а хепи-енда сам си го измисляш.
Измисляш си дори добрата фея,
която уж грижовно бди над двама ни,
Но има нещо подличко у нея, а ти й вярваш силно. Всъщност, знам ли
как ще завърши тази наша приказка,
завинаги душата ми обсебила?... 
Разбирам те – за първи път и истински
сега ще трябва да измисляш себе си.
Побързай. Виж, кафето ти изстива,
на приказката времето изтича.
Аз май не съм принцесата красива,
която ти почти до смърт обичаш?
Не се страхувай, Принце, пак ще има
и хепи-енд, и вяра в друго щастие.
Но в друга приказка. И с друго име.

Сега ме остави да се наплача.

44
Отскоро съм в сайта и не знам дали имам същото право като вас да изразявам мнение. Ако не ви интересува - просто го подминете. Но и аз на няколко пъти си зададох въпроса: "Кому са нужни оценките?" При това придружени с един оскъден коментар (което впрочем правя и аз самата, защото ми се стори, че това е стилът тук и че така по-лесно ще се впиша във вашата компания.) Но за мен лично оценките са нещо тягостно. Виждаш се оценен с 6 и започваш усърдно да търсиш онова стихотворение, което и ти да оцениш по същия тачин. А пък някои стихове не ти харесват достатъчно за 6, въпреки че са те оценили така. И ти търсиш, и търсиш, и препрочиташ, и го пишеш накрая това пусто 6, защото така е етично... Пишеш го и заради усилието, и заради това, че оценяваш високо духовните му занимания... Пък и много ти харесва в тази компания, и искаш да влезеш в полезрението на пишещите хора, а оценката също е един начин да привлечеш вниманието им... И малко вече не е съвсем безкористно, нали? Ей, приятели, не сме на фестивал с конкурсен характер! Ами че това си е един купон, на който разни хора сме се събрали да си споделяме! И всеки излива душата си както може. И ценното е не МОЖЕНЕТО, а  ИЗЛИВАНЕТО. Дано не обидя някого - досега съм оценявала всичко, което съм оценила, искрено и с чиста съвест. Но все си мисля, че тези оценки са клопка, в която лесно можеш да попаднеш и от която може и да няма измъкване. Тук ми харесва и искам това да продължи! :blob5:

Страници: 1 2 [3]

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.