Защо умира българската книга?

Автор Тема: Защо умира българската книга?  (Прочетена 3190 пъти)

stephanova

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 84
Защо умира българската книга?
« -: 04 септември 2006, 11:49 »
Цитат
Защо умира българската книга?
Десетилетия ще минат преди общественото съзнание да преодолее натрупания негативизъм през социализма, когато бе засипвано предимно с некачествени книги на автори-връзкари, по възможност верни и на идеологията

     Защо умира българската книга? Този въпрос е може би един от най-рядко задаваните. Всъщност той е един много странен въпрос - защото около него по-скоро се въртят само отговори - в различни версии, без реално да се задава самият въпрос.
     Обикновено най-разпространяваната версия е, че българската книга умира, защото липсва държавна политика за защитата и, и правителството не подкрепя местните автори. И съответно се предлага това положение да се промени. Идеите в подобна насока са разнообразни - от директно субсидиране на писателите, до данъчните облекчения за фирмите за даренията в полза на културата.
     Световната практика е доказала, че тези идеи принципно не са лоши и биха дали някакъв ефект. Но само след като се направи необходимата оценка за главните проблеми на българската книга...
     Всъщност българската книга умира, защото не е търсена и желана от българската аудитория. Това е истината. Българските автори нямат авторитет на добри автори и нямат с какво да впечатлят публиката. И затова публика просто няма.
     Краткосрочното обяснение на тази реалност е, че у нас няма пазар за български книги, защото най-интелигентната част от населението емигрира, а именно тя е потребител на литература. Останалите пък са доста бедни, а и не обичат много да четат като цяло.
     Дългосрочното обяснение обаче има малко по-различни корени. И те са по-дълбоки.
     До голяма степен отблъскването на българския читател от българската книга е породено от същата причина, която отблъсква българския потребител от българските стоки. Онази същата, която роди словосъчетанието "българска работа" и направи така че "вносно" да е престижна дума.
     Всъщност литературата не остана никак встрани от алогичните закони на социализма. Онези, при които качеството се определяше но по реални показатели, а по нормативни документи, изпълнението на плановете се отчиташе по измислени данни, а масовото съзнание бе само "да си вземеш заплатата", пък какво си свършил срещу нея няма значение. Социализмът роди явления като "Кореком", където ограничен кръг хора можеше да намери нормални стоки, като "връзкарството", като номенклатурата и нейните закони за самоиздигане и пр.
     Тези закономерности не подминаха и литературата. Писател и поет през социализма беше не този който има качества и би бил интересен на читателите, а този, който успяваше да се "уреди". Целта на създаването на художествени произведения бе да се вземе хонорарът за тях, а не да се даде нещо на публиката. И тъй като този, който даваше хонорара, обикновено не се интересуваше от възвращаемостта, то и парите отиваха често у откровени бездарници.
     Общият процес на литературното изкуство разбира се, не можем да пропуснем да отбележим, че бе под знака на идеологията. По принцип най-добрите творци като цяло са тези с най-освободено мислене. Но точно такива не са необходими на тоталитарния режим, защото дори са опасни за него. Затова се насърчаваха несвободните и покорно мислещите.
     Общият резултат от социалистическото изграждане на литературата е, че тя просто не беше интересна на хората. И те не я четяха. В библиотеките на парцал от ползване ставаха редките екземпляри на чужди книги, докато българските автори си стояха нови новенички. И в интерес на истината - напълно заслужено. Просто чуждите автори бяха по-добри.
     На площад "Славейков" български автори почти няма. Законът на продажбите ги забранява. Търговската площ на това място е много скъпа и на всеки няколко минути от сергията трябва да се вдига по една книга, за да се изплащат разходите. Българската книга на тази сергия просто заема място и не се продава, т.е. причинява загуби. Продавачът няма избор.
     Днес в България има добри автори. Но за тях никой не е чувал. Защото те са обречени да бъдат отхвърлени, преди още да са били прочетени. Просто те влизат в графата "български". Същата тази графа, която дотолкова се е набила като некачествена в съзнанието, че ще минат десетилетия преди нещо да се промени. Това е остатъчен инерционен ефект с пагубно маркетингово влияние. Негативните натрупвания във възприятието се преодоляват много по-трудно, отколкото позитивните се губят.
     Призивите държавата да подкрепи литературата и писателите залагат в своята сърцевина точно на същия порок, който де факто ликвидира литературата. Те разчитат на чиновническия подход, който да оценява кое е добро и кое лошо и да определя отпускане на финансиране. Т.е. отново този тип изкуство трябва да бъде спасявано с методите на "връзкарството". Това никак не е сигурно, че ще има оздравителен ефект. Днешната бюрокрация не е много по-ефективна от социалистическата.
     В България понастоящем има някакви частично успяващи български писатели. Те пишат интересни книги и ги публикуват под западни имена. Пазарът ги оценява. Колкото и нихилистичен да изглежда подобен подход, той като че ли е най-дългосрочно полезния за излизане от блатото на отхвърлянето по подразбиране. Ако тези автори успеят да се наложат и си спечелят авторитет, от един момент нататък, те могат да разкрият своята самоличност. Пазарът няма да отхвърли доказаното качество. Така постепенно - с чисто естествени мерки, името на българите ще се подобри. Един дълъг и болезнен процес, но със сигурност полезен. Ако тръгнат директно с българските си имена, авторите няма да постигнат нищо, а само ще си счупят главите.
     Естествено този частичен модел не е всеобща панацея. Той е по-скоро илюстрация на посоката на мисленето - да се дава преимущество на прагматизма и пазарната логика, а не на пожелателната. Освен играта със западните имена, съществуват още цяла серия от хитрини и чисто маркетингови трикове, които могат да се вкарат в употреба. Например да се публикуват първите произведения на даден автор в Интернет за безплатно разпространение, и когато той си спечели име, да продава следващите. Процеси в тази посока има - създадени са първите подобни сайтове. Това всичко е просто маркетинг, а не верую. Път към пречистване, а не към самопогубване.
     Вероятно мнозина от тежките интелектуалци ще възразят срещу подобна логика. Но не трябва да забравяме, че тези интелектуалци реално в по-голямата си част, са рожба на социализма и на всеобщата държавна грижа за всичко и за всеки. И те са свикнали да оцеляват в тази среда, консумирайки обществени средства. Само че тези не са истинските интелектуалци - интелектуалците на свободното общество. Такива изобщо не се знае дали все още са се появили. Младите още не сме пораснали напълно, а по-старите по-трудно променят мисленето си. Т.е. колкото и неприятно да ни звучи, но в момента ние нямаме дори елит, който да може да ни очертае правилната посока. Защото той чертае единствено старата посока.
     Държавните субсидии и данъчните облекчения са добро нещо, но при развит пазар. При неразвит и при липса на пазарно възпитание, те ще се изродят единствено в източване на пари към автори-връзкари, и към далавери от страна на фирмите, за да плащат по-малко на хазната. Нова и силна литература няма да се създаде, а дори ще се поддържа болестта на старата, защото ще продължат да излизат книги, които да отблъскват читателя. И по този начин ще се навреди и на естествените оздравителни процеси, които иначе бавно започват да текат. Просто цветята по-трудно израстват, когато са заобиколени от бурени, отколкото ако са сами. До голяма степен държавните мерки могат да създадат предимно бурени, за съжаление.
     Българската литература не е лоша и не е съвсем мъртва. Тя не е и отхвърлена от българското съзнание. Не може да се твърди, че Пенчо Славейков е лош, щом почти е бил взел Нобелова награда. Или пък, че Вазов не е интересен автор. Само че това са автори, които сами са се утвърдили и са го направили въпреки всички трудности и без да бъдат ограничавани или толерирани от държавата. България може отново да роди такива умове, и те да докажат, че струват. Може би дори вече ги е родила, но още се давят в морето от безверие. Въпросът е никога да не повярваме, че има нещо мъртво.
     
     Добри Божилов
     05.06.2003 г.
 
Кафето е разговор.
Когато няма с кого,
го пия в две чаши

strais

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #1 -: 05 септември 2006, 15:48 »
Леле... това е писано 2003 година.. а защи ли ми се струва още да е правилно..  :?
Така и така темата е за БГ писатели, ще съм Ви благодарен ако кажете някой хубава книжка (по възможност стила да е научна/или само фантастика; драма; или нещо интересно - примерно като филма "Шесто чувство", защото не съм чел в такъв стил книга...)
Всичко най!
..everyday is exactly the same..

sneaky

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 690
  • I'm with the pilots
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #2 -: 12 февруари 2007, 05:03 »
Само скрол-нах и като видях кой е автор.
Не се обиждай, но да вярваш на бай Добри е лоша работа.

Българската книга е умряла, съживете я. Нали затова е откровения. Напишете добри български книги. Не, че вече няма. Богдан Русев, Алек Попов, Георги Господинов и много други автори (за които последно съм чул нещо преди години, но няма значение) си пишат.
I'll do graffiti if you sing to me in French

sneaky

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 690
  • I'm with the pilots
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #3 -: 13 февруари 2007, 19:30 »
деус, мерси, че спомена ъндърграунд в едно изречение с техните имена. Тук идва въпросът дали може да кажеш, че хора, публикуващи в Егоист, Капитал, Дневник, Капитал Лайт, биващи канени в радиопредавания по RFI, и какво ли още не изобщо могат да са инди. Или от друга страна сцената им е малка и е ограничена до няколко демографски групи в София. Все пак нали това е идеята - да си все по-популярен сред все по-малка група от хора. The Long Tail effect.

На Радослав Парушев съм чел само смехориите в Егоист, които не са толкова тъпи.

А, между другото, преди няколко дена в библиотеката на Уисконсинския университет намерих книгата на Георги Лозанов за сугестивизма. На английски.

I'll do graffiti if you sing to me in French

sneaky

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 690
  • I'm with the pilots
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #4 -: 15 февруари 2007, 02:30 »
"It's really easy to be a market leader, you just need a market that's small enough." каза ми един учител по маркетинг преди години. edit: тук следваше Наръчник на младия писател, жадуващ успех, или как да превърнем писането в бизнес. Такива писатели не виждам в България. Което е добре, или пък не???
I'll do graffiti if you sing to me in French

Дарко

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #5 -: 15 февруари 2007, 13:11 »
Аз съм много бос в темата за съвременните българските автори така че ще съм много благодарен ако някой направи тяхно ревю със съответно представяне на книгите им. Току-виж съм се зарибил да прочета нещо. Че може и други хора да се зарибят, а нали това е идеята  :) .
между къщите и призрачните хора

Присъствие струя от очевидности

видях през нереалните си действия


botevka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #6 -: 28 юли 2007, 23:06 »
Според мен замира защото няма читатели които да я оценят, защото повечето добри писатели вече не са сред живите и защото има едно нещо наречено 21 век в който всичко се компютаризира  :P

selfish_girl

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 11
Re: Защо умира българската книга?
« Отговор #7 -: 31 юли 2007, 08:44 »
Аз почнах да пиша книга на леко криминална тематика. Имам вече 200 страници. Искам да намеря някой специалист, който да прочете поне малко и да ми каже дали съм тръгнала в правилната посока и дали въобще да я продължавам. А и също се чудех дали ако посетя срещата на Откровения във Варна ще мога да получа подобна подкрепа от някой. Вече правих малка редакция на книгата, но все пак искам професионално мнение. :read2:

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.