ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 232699 пъти)

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #15 -: 25 февруари 2007, 14:19 »
Ах! Направо нямам думи! Тези стихове увличат със своята нежност!  :P
И понеже наистина с тихи стъпки приближава женският месец Март, ето едно стихче, посветено на нас, жените - реалност и мечта в мъжките очи!
* * *

Павел Матев


Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.
И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.
Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.
Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

kity

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 223
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #16 -: 25 февруари 2007, 15:17 »
Благодаря, че споделяте тези стихове!!!

Нека поздравя всички жени с един мой любим стих на Михаил Белчев :D

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини.
Не ще ни вини, когато от чужда любов сме замаяни.

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бди над живота ни
Тази, която ще каже Стани.
Ще каже Стани щом клекнем, когато се целят в
челата ни.

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще ни обича истински
Тази, която ще ни измени.
Ще ни измени, когато превърнем в пари мечтите си.

Етчи

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 99
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #17 -: 25 февруари 2007, 18:15 »
Прекрасен стих Кити (от Стефан Цанев е).:)
И понеже наближава март, и понеже е месеца на жените, и понеже има толкова прекрасни стихове писани за жените, аз искам да кажа на всички жени :
Какво сме ние, каква е нашата роля и красота, ако не чувстваме милувката, нежността и обичта на мъжа. Та нали дори децата ни, най любимите и прекрасни същества не би ги имало ако не бе до нас мъжа.
Обичаната жена винаги е красива.


             ***
Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

       Давид Овадия




Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?

kity

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 223
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #18 -: 25 февруари 2007, 18:22 »
Ааааа, да :lol:
Точно така, обърках се, защото ако не се лъжа песента се изпълнява от Михаил Белчев, а и той е написап доста прекрасни текстове :D

dolly

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 25
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #19 -: 25 февруари 2007, 20:51 »
Не беше отбелязан преводач, но ето линк към още един превод на стихотворението. Включете си колонките :)

http://lorelai.hit.bg/main.htm

Лорелай

Не знам какво трябва да значи
внезапната моя тъга
живели преди разказвачи
в мен приказка шепнат сега

Просторът е леден и мрачен
спокойно извива се Рейн
Окъпан в ефира предздрачен
заспива върхът озарен

Красива девойка присяда
там, горе, и златни коси
тя сресва с нескрита наслада
одеждите злато краси

Тя сресва се с гребена златен
и пее без свян при това
Гласът и звънлив и приятен
омайва с красиви слова

Морякът във лодката малка
обхванат от дива тъга
се взира във тази русалка
не вижда скалите, брега

Аз мисля че приливът бесен
ще сложи нерадостен край
това е вълшебната песен
на красивата Лорелай

Хайнрих Хайне

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #20 -: 25 февруари 2007, 23:06 »
Благодаря - нежна мелодия, в прекрасно съчетание с песенните думи!  :P

* * *

            Песен за теб


Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди,
очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.


/Дамян Дамянов/

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

valiordanov

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 72
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #21 -: 26 февруари 2007, 07:04 »
И аз ще сложа един стих от любимият ми поет-Ивайло Балабанов:
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА

Не можеш ли да победиш жената
със роза-не отивай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка,
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
НАСИЛА ХУБОСТ НИКОГА НЕ СТАВА!-
потънал в Арда ясния й вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език.
Но мъдростта при мъдрите отива…
насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възспряха ни Отци и Сина,
ни Богородица край своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсиха зокум,
помятаха,а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки,
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка!
Годежен пръстен с турчин не мени.
ПЕТ ВЕКА продължаваше-ЖЕСТОКА-
най-страшната от всичките войни;
най-героичната война,в която
воюваха кинжалът и ЧЕСТТА,
НАСИЛИЕТО СРЕЩУ КРАСОТАТА
И ПРОСТОТИЯТА-СЪС МЪДРОСТТА.
ВОЙНА!ВЕЛИКА ЖЕНСКА ЕПОПЕЯ,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея-
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни,
че конят на Пророка Мохамед,
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите и от червена мед;
че гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и паднал във нозете на Гергана,
поклон и стори.ДО ЗЕМЯТА ЧАК!


Етчи

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 99
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #22 -: 26 февруари 2007, 07:24 »
Валентин, благодаря ти за възможноста да прочета този прекрасен стих.
Невероятна красота и сила, преклон пред българската жена има в думите на този автор.
Още веднъж, благодаря ти за възможноста да се запозная с този автор.
Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #23 -: 26 февруари 2007, 08:33 »
Вальо,
и аз ти благодаря за този стих! И наистина, така се радвам, че имах възможността да го прочета!
Потръпнах! Омагьосва със силата и очарованието си... думите звънят и отекват в съзнанието, рисуват картини, запечатват ги в сърцето! Истинско великолепие, благодаря!
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Романтик

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 219
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #24 -: 26 февруари 2007, 11:17 »
Здравейте!!!

Моят подарък за вас е стих на Пеньо Пенев.


        ПРИЗНАНИЕ

Милоока жена, белонога! -
нецелуната и непогалена!
Ти ми стана съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена...

Черноока жена, белоръка! -
ти, усмивчице сладка и чакана!
Ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана...

Приятен ден!!!

Nandi_5

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 14
  • LoVe KriSo
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #25 -: 09 март 2007, 18:53 »
Незнам дали това е за тази тема,но мен лично ме вдъхновява следният текст и съм го препрочитала доста.              Прегръдката на розите

 Ако Бог забравеше за момент,че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот,може би нямаше да казвам всичко,което мисля,но със сигулност щях да мисля всичко което казвам тук.

 Бих придавал стойност на нещата не спрямо това,колко струват,а спрямо това,което означават.
Щях да спя малко,да мечтая повече,защото за всякя минута,когато затваряме очите си,губим 60 секунди светлина.Бих продължел,когато другите спират,бих си събуждал,когато другите спят.Бих слушал,когато другите говорят,и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

  Ако Бог ми подареше късче живот,бих се обличал просто,бих лежал по очи пред слънцето,оставяйке непокрито не само тялото си,но и душата си.

   Боже,ако мажех,бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето.Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит,а песента на Шерат би била серенадата,която бих подарил  на Луната.Бих поливол ссъс сълзите си розите,за да почувствам болката от прегръдката им…

  На хората бих посочвол колко грешки провят,като мислят,че спират да се влюбват ,когато остаряват,без да разбират,че остаряват,когато спират да се влюбват!На малкото дете бих дал крила ,но бих га оставил само да се научи да лети.На възрастните бих показал,че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст,а в резултат на забравата.Научих толкова неща от вас,хората…Научих,че всечки искат да живеят на въра на планината,без да знаят,че истинското щастие се намира в начина,по който изкачваш стръмният склон.Научих,чи когато новороденото зо първи път стисне в малката си длан пръста на баща си го пленявя завинаги.

  Никой нямя дя се сети за скритите ти мисли.Поискай от Господ силата и мъдростта,за да ге изразиш.Покажи на приятелите ти какво означават за теб.

  Боже,ако имах едно късче живот…Нямаше да оставя да премине дори един ден,без да кажа на хората,че обичам,че ги обичам.Бих накарал всеки мъж или жена да повярват,че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта.

  Научих,че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само когато трябва да му помогне до стане.

  Винаги има едо утре и животът ни дава и други удобни възможности,за да направим нещата така,както трябва,но в случей,че направя грешка и ни остава само саме днес,бих искал да ти кажа колко ти овичам и че никога няма дя те забравя.

  Винаги трябва да казваштова,което чувстваш,и винаги да правиш,това което мислиш.Ако знаех,че днес би бил последния път,когато щях да те  гледам как спиш,бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.Ако знаех,че това ще бъде последният път,когато те гледам как излизаш от вратата ,бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.
Ако знаех,че това е последният път ,когато ще чуя гласа ти,бих записвал всяка твоя дума,за да мога да ги слушам отново и отново.Ако знаех,че тези са последните моменти,когато те виждам,щях да ти казвам „обичам те” и нямаше глупаво да мисля,че ти вече го знаеш.

  Утрето не е гарантирано за никого-нито млад,нито стар.Днес може да е последният път,когато виждаш хората,които обичаш.Затова нечакай повече,направи го днес,защото,ако утрето никога недойде,със сигурност ще се разкайваш за деня,когато  не намери време за еда усмивка,една прегръдка и беше мното зает, за да направиш дийствителнос последното им желание. Дръж тези,които обичаш,близо до себе си,кожи им шепнешком колко много имаш нужда от тях,обичай ги и се отнасяй с тях добре,намери време да им кожеш „извинявай”, „прости ми”, „моля те” , „благодаря” и всички думи,изразяващи любов,които знаеш.

Това е прощалното писмо но Габриел Гарсия Маркес,който умира от рак.
LoVe KriSo

Nelsan

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 192
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #26 -: 10 март 2007, 13:38 »
Като стана дума за Станка Пенчева, аз пък се сещам за следното:
Човек трябва да бъде така богат,
че след всяка загуба да му остават
още скъпи неща в този свят:
една работа, която да го поглъща,
една песен, изпята от сърце,
едно дете, да го чака в къщи...
Но ако всичко е вече загубил,
ако нищо не чака от новия ден,
ако не може да люби,
той ще умре като ствол обгорен.
Искам да ви питам нещо: някой спомня ли си от кого е текста на песента "Искаш със теб да останем добри познати-как да разбирам това? Длани, които до вчера се стискаха жадно, да се докосват едва..." Защото срещнах този текст в стихосбирката на сайта stih4e.com, представен като творба от неизвестен автор и бях много ядосана - тази песен е толкова известна, макар че в момента дори не се сещам кой я изпълняваше, мисля, че текста беше на Евтим Евтимов, но може и да греша. И други кражби срещнах и ме е яд на такива хора, чак ще се пръсна...

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #27 -: 11 март 2007, 19:29 »
И аз харесвам стиховете на Станка Пенчева...

        Цената на доверието


Така съм създадена,
че предпочитам да се усмихна –
вместо да се намръщя,
да погаля, вместо да ударя,
да повярвам –
щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте лъжи
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.


Станка Пенчева

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #28 -: 22 март 2007, 12:48 »
Има още радост на света:

Ана дьо Ноай (1876-1933)

Отпечатък

Ще се притисна аз с най-крепката си сила
към своя обожаем и многолик живот.
Преди смъртта за миг да ме е съкрушила,
животът ми ще лумне под слънчевия свод.

Широкото море, разстлало лека пяна,
в безбрежните и сини води ще съхрани
вкуса на мойта скръб – солена и смълчана,
която ще тъмнее сред белите вълни.

Аз ще оставя край далечните баири
жарта на своя поглед, видял ги да цъфтят,
а малкият щурец от трънката ще свири,
желание събудил да тръгна пак на път.

Искрящата трева на всяка нова пролет
и гъстите пшеници в зелените поля
ще видят как трептят, подели волен полет,
ръцете ми, които приличат на крила.

Дали природата сред радости и грешки
ще помни нежността ми и тъжното лице?
Но върху слабостта на мъките човешки
ще има отпечатък от моето сърце.

Превод от френски: Иван Бориславов
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Karmens

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 93
  • be delicious...
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #29 -: 22 март 2007, 12:54 »
Дали природата сред радости и грешки
ще помни нежността ми и тъжното лице?
Но върху слабостта на мъките човешки
ще има отпечатък от моето сърце.

Невероятен стих...Благодрая, че го споделяш  :cheers:
I don't wanna close my eyes
I don't wanna fall asleep
Cause I'd miss you, baby

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.