***
Посред пълна луна, вече беше се мръкнало,
една странна жена в мойта стая се вмъкна,
дръпна тънко перде към съседите наши.
-Хайде! – каза. – Къде?! – аз попитах уплашен.
-С мен! Сега! В този час!Надалеч!Няма връщане!
-Ама старец съм аз, тъй ме имат във къщи!...
Ала тя долепи тънко тяло до мене
и усетих как ври стара кръв между вените,
грабнах шапка, бастун и открехнах вратата.
Като лепкав маджун си мотаех краката.
Може би беше сън – омагьосан и кратък,
но излязохме вън. Продължихме нататък
и сред млада гора, на поляната мека
тя гальовно ме спря и прошепна ми: - Нека!...
И полегнахме там – две сърни запъхтени.
Тя започна да вие до ухото над мене...
И тогава съвсем като груби измами
без да има проблем листа дръпна жена ми
и прочете това дето пише дотука,
и поклати глава. И нарече ме „куку”.
Аз отвърнах: - Не съм!...Тя затръшна вратата.
Като стар таласъм се озъби луната
и във стаята пак си останах самичък,
поетичен глупак – господин Дядочичо.
Но проникнат от яд, грабнат в сила нечиста,
че не съм вече млад, пак посегнах към листа
и със дърта ръка, на гърба на ината
пак започнах така:”Вън блестеше луната...”
Георги Крумов /ама той не знае за тази лудория/
Ех, с тоя наш инат!
Олеле, извинявам се, не е "Незаконна любов" *** това е!
И ТОЗИ Е ПОЕТ
