ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 232690 пъти)

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #75 -: 23 април 2007, 16:38 »
ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ



Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна... сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина,
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...

Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...

за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...


Илиян Димитров
« Последна редакция: 23 април 2007, 16:51 от Белоснежка »
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Karmens

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 93
  • be delicious...
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #76 -: 23 април 2007, 20:11 »
Благодаря, Белоснежка!!! Ти си човекът, който може би прави най-много за да се радваме останалите! Толкова красиви думи раздаваш и ни напомняш,че трябва да те похвалим  :lol: Задължена съм ти,затова че когато и да вляза, а това е все по-рядко, намирам по някой хубав и съживяващ стих, който ме ободрява :)
Благодаря и на останалите, разбира се, страхотни сте :P
« Последна редакция: 23 април 2007, 20:12 от Karmens »
I don't wanna close my eyes
I don't wanna fall asleep
Cause I'd miss you, baby

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #77 -: 24 април 2007, 19:07 »
Радвам се, че ви радвам!  :P
Животът е низ от красиви мигове - поглед, усмивка, жест... СТИХ... нека им се радваме!
  :wav: :wave:
* * *


          В И К


Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.


Блага Димитрова
1959г.

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #78 -: 02 май 2007, 10:42 »
Че като се разрових из архивите:

 ***

Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Твърдеше, че е пратеник на бога.
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бенка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла – станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета –
препъна се на сцената и падна.
Напих се вече на любов момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови – много здраве!
Не искам по горите да се губя.

Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.


Камелия Кондова
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #79 -: 02 май 2007, 15:09 »
        ДУШАТА НА ПОЕТА


Да живееш непрекъснато на мигове
и да останеш цял,
да не можеш в нищо да си сигурен
и да вярваш в идеал,
да светиш с огъня на раните
и да не станеш луд,
да се окичват други със медалите
на твоя кървав труд,
да се усмихваш и когато
душата си във зъбите държиш,
да хукнеш като вятър
и да замълчиш
пред своята несрета –

може би това е душата на поета.


Ангел Веселинов
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #80 -: 22 май 2007, 11:36 »
                    АЗ СЪМ...


Аз съм пленителна, когато обожавам!
И мога да сваля с ръка и небесата,
ако с душата си душа на друг улавям...
Не са по-ласкави на пуха мек перцата.

Едва ли като мен жена така целува,
на своята мечта отдадена всецяло,
и няма никъде в такова крехко тяло -
сърце, което все за нежности жадува.

Умирам от любов, щом нечии ресници
усетя някой път, като криле на птици,
да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни.

Познавам аз слова затрогващи, чудесни...
Умея да мълча, луната щом проблесне -
огромна, алена - иззад скалите мрачни.


Алфонсина Сторни
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

drebcho

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #81 -: 22 май 2007, 13:58 »
Подарявам ви усмивките си............. :D

Улыбка

От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.

Припев:
И тогда наверняка,
Вдруг запляшут облака,
И кузнечик запиликает на скрипке...
С голубого ручейка /
Начинается река, /
Ну, а дружба начинается с улыбки. / 2

От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Добрый лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.

Припев...

От улыбки станет всем теплей -
И слону и даже маленькой улитке...
Так пускай повсюду на земле,
Будто лампочки, включаются улыбки![/color][/color]

Автор: М. Пляцковский , композитор: Шаинский В.

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #82 -: 25 май 2007, 12:42 »
Усмивки!  :P


              * * *

Не ме принуждавай
да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
не искам малкото.
Не ме прави крадла –
прави ме кралица!
Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
аз съм от тия,
дето са твърди –
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
на страхливите.

Не ми давай нищо
наполовина!
Аз слагам глава
под мойта любов –
като под гилотина.


Станка Пенчева

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

ВТ

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 385
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #83 -: 25 май 2007, 18:26 »
Щом толкова обичате Дамян Дамянов. Последното му стихотворение, поне което аз зная, но не съм сигурен дали е  вече публикувано, бе:

На ... (простете, но от уважение към прекрасната поетеса и негова съпруга нарочно не изписвам инициала)

Разминахме се като две планети,
две огнени космически тела.
В живота ми така и не дойде ти,
ала на мойта смърт поне ела!

Ела в деня, когато ще си ида
и сред множеството, дето ще гълчи,
вдигни свещта високо да я видя.
Да не умра с отворени очи!

zlati_ival

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 68
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #84 -: 25 май 2007, 21:50 »
Вили, и аз много обичам да чета Дамян Дамянов. Ето и един негов стих, който ми въздейства много силно.

Когато те измислих, се уплаших...

Когато те измислих, се уплаших:
творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния - да победи!
Когато те измислих, цял изтръпнах:
не сън - жена, родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина!
Когато те измислих, се побърках:
като вандал със крясък зъл и див
ти влезе в мен, обра ме като в църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила!
Грабежът ти бе страшен, но свещен -
мъжът е в най-голямата си сила,
когато е от слабост победен.


                           Дамян Дамянов
Не всеки може да оживи разговора със своето отсъствие.  М. Генин

Karmens

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 93
  • be delicious...
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #85 -: 26 май 2007, 11:27 »
мъжът е в най-голямата си сила,
когато е от слабост победен.

Страхотно е, въздейства... Благодаря, че го припомни :)
I don't wanna close my eyes
I don't wanna fall asleep
Cause I'd miss you, baby

zlati_ival

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 68
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #86 -: 29 май 2007, 21:01 »
Ето и един текст на Михаил Белчев, който е страхотен. А изпълнението на групата също е невероятно.

                    ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ



Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме
Не всеки може да оживи разговора със своето отсъствие.  М. Генин

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #87 -: 29 май 2007, 22:10 »
Прекрасна поезия!  :P
* * *
                  СРЕЩА


С тебе ни събра случайността,
а можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани,
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане,
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността,
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.


Дамян Дамянов
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!
« Отговор #88 -: 01 юни 2007, 11:06 »
Като заговорихме за срещи, ето ви "старата песен"
на нов глас:

БАГРЯНА В АВТОБУСА

- Тази жена ми прилича на Елисавета Багряна...
- Нали Багряна умря - се чуди един приятел.
- Нищо не разбираш, Багряна умря, но това е Багряна...
И аз викнах с глас на черен животоизпитател:
 
- Виж прическата! Виж очите! Виж хълмистата скула!
Виж косата изпъната с този кок - абаносова кула!
 
Как? В автобуса Багряна?
Как Багряна със мрежите?
Как Багряна без грим?
Как Багряна без багри и с репички?
Багряна ме гледа с очи на уплашена мряна.
Багряна дошла от отвъдни безбрежия.
Багряна с усмивка на обеден мим.
Багряна пристъпва тъй крехко, тъй лекичко...
 
И ето я - слиза Багряна. Звъни автобусът
в това стъклено, меко, сапфирено шествие
на прашната вечна и свята история.
И аз вървя след Багряна, не виждам ни руса,
нито черна жена, а само гърба на поетесата,
и повтарям: Аве, Лиза Багряна, глория!
 
И там - в алъш-веришкия ад на Илиянци
започва великата историческа криеница:
аз бягам след нея, но Багряна все се изплъзва
и по някакъв улей от потни тела се хлъзва,
и изчезва Багряна в усмивки на цигани и араби...
Запъхтян се обръщам... И кого виждам? Дора Габе!
 
- Нали Дора Габе умря - се чуди същият ми приятел.
- Нищо не разбираш, Дора Габе умря, но това е Дора Габе...
 
Но няма да я преследвам, нека с мрежите между хората плува.
Пантеонът е гладен и е тръгнал да пазарува.
 


Пламен Дойнов - "Истински истории"

Деца, деца!
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 892
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #89 -: 01 юни 2007, 16:14 »

* * *

Добър ден ще ти кажа, до тебе ще седна
и ще паднат очите ми в твойте очи.
Няма първа любов - има само последна,
а преди всяка последна любов се мълчи.

Нека всички раздели и всички измени
се запътят към своите блудни стада.
Нека цялата мъка, набъбнала в мене,
се взриви и в небето изгрее звезда.

Ти не тръгвай от мене сега, не заспивай
и до своята гръд не допускай змия.
И до мене в египетска скръб не застивай,
не умирай, не тръгвай от тая земя.

Сякаш времето диша със твоите ноздри
и дъхът му вълшебен разпуква лале.
И прилича след тая вселена на остров
пасторално зеленото наше поле.

Ти не тръгвай от мене сега - над земята
пеперуди кръжат с безтегловни телца,
пеперуди, в които трагично се мятат
неродените наши деца.

 
Петър Анастасов
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.