ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 233631 пъти)

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #810 -: 31 юли 2013, 07:59 »
Огромен /_ _ _/ се задава

Ако целият този Огромен /_ _ _/,
който ни предсти...
Искам да кажа -
ако този Огромен /_ _ _/,
успея да го разчленя на отделни буквички...
Може би...
Може би ще успеем да се спасим.
А?

Ами след като разчленя на отделни
буквички -
/_ _ _/, имам предвид -
ако всяка отделна буквичка
от Огромния /_ _ _/,
изведнъж...
А?

Някои думи не изговарям нарочно -
убивам ги чрез премълчаване.
Или въобще не ги раждам.
Най-много да ги обознача с тирета.
Ето така: /_ _ _/.
Страх ме е, че ако бъдат произнесени,
може да се материализират в /_ _ _/.
Затова често ме обвиняват в неяснота.
Не знаят, че го правя за тяхно добро.
Имам предвид доброто на обвинителите ми.
И всички нас имам предвид.
Нещо като магия срещу /_ _ _/.
Защото, ако оживеят някои думички
като, например, /_ _ _/...
Край.

 ______________

Зад тези тирета се крие думата "ужас".


Константин Павлов

 
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 184
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #811 -: 09 август 2013, 22:14 »
      Мисъл и чувство

      Колко мъдро
      обясняваш любовта!...
      А край теб
      пространството е пусто...
      Чувството
      обърква мисълта.
      Мисълта смирява всяко чувство
   
                 Г. Константинов

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #812 -: 18 септември 2013, 11:43 »
Аз съм фея. По няколко часа.
И по няколко - майка, баща...
Сменям памперси, дрехи, гримаса
(все до болка познати неща).
Знам магия. Но не за вълшебство.
А за баница, супа, десерт.
Да простирам прането по-лесно.
Да се справям с ненужната смет.
Вместо с вино, заспивам със книга -
мускетари, принцеси, ламя...
А нощта все така не достига,
та по светло ме гони съня.
И лежи си светът на гърба ми,
покрай него - съпруг, дъщеря...
Но добре че съм фея! Смехът ми
връща всички по свойте места.
Утре пак ще осъмна разбита,
но с богатство, мечтано от крал.

Любовта на семейството стига,
да забравиш какво си раздал!

Васка Мадарова
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

kasius

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 123
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #813 -: 15 октомври 2013, 16:32 »
ДИМ ОТ ГОРЯЩО КАНДИЛО

Posted in Поезия on октомври 7, 2013 by vedrin (Ясен Ведрин)

Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери.

Поизмъчих си доста езика,
но остана ми прост етикетът.
С вас не ставам за лика-прилика
и смущава се в мене поетът.

Имам евтина муза, не крия.
Вдъхновяват ме сиви клошари.
Ако някъде хвърлят сгурия -
тя перото за стих ще опари.

Над едната ми медна паничка
дрънкат грошове. Падат въздишки.
Само с вяра живея, едничка,
но не гледам живота кръвнишки.

Оня Христо в дъха ми прозира,
(който в черната болест угасна).
Шепа стихове – с огън и смирна,
и душа – като цвете прекрасна.

С него погледът в плам озарява
битието, от мъка дръгливо.
Нямам нужда от друго тогава,
щом перото си има гориво.

Сиромах съм, госпожо! И нека
до смъртта все такъв да си бъда.
Че съдбата си среща човека…
Ту награда е! Ту е присъда!

Извинете за острите думи.
Те са дим от горящо кандило.
Няма нищо сега помежду ни.
А пък нещото? Вече е било…

(Бакърена паничка)

 :cheers: :cheers: :cheers: :thumbright: :thumbleft: :thumbright: :wav:

idemidoidemi

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 171
  • www.zadarabotim.com
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #814 -: 23 октомври 2013, 22:59 »
Поетите се делят на такива,
които пишат,
защото
имат пропаст
в сърцето
и на такива, които
Нещо такова са чели
И са решили да споделят
Такива, които се занимават с филигранното и безсмислено
изработване на орнаменти
и създаване на шлифовани
съобщения за това

Павел Арсениев

idemidoidemi

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 171
  • www.zadarabotim.com
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #815 -: 25 октомври 2013, 09:06 »
тя се завръща чужденец
безземна и беззвучна

и в бащината къща
и в майчината реч

Й. Йорданка Белева

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #816 -: 06 ноември 2013, 13:16 »
Калин Донков

ДЪЖДОСТИХ

Дъжд ще ни вълнува неведнъж.
Всеки дъжд в лицата ни наднича.
Но дъждът е винаги различен -
никой дъжд не ще е онзи дъжд.

Нямаме през дъждовете мост
и във никой бъдещ дъжд не може
пак да потрепериш дъждокожа
като се надвеся дъждокос.

Само паметта се втурва в кръг
и с усмивка слаба ни поднася
някоя въздишка дъждогласа
или жест на кестен дъждорък.

Следват ни със стъклени стрели
дъждовете в ритъм изповеден.
И един от тях ще е последен,
щом при дъжд сърцето ме боли...

Aneta_kz

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 82
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #817 -: 02 януари 2014, 10:01 »
Там, където

Там земята се разплаква, а небето се обърква –
в необмисленото дворче на една случайна църква.

Седем думи, пет целувки, след което се оказва
в единайсет и петнайсет, че градът ни забелязва.

Там, където сме виновни. Там е тихо, там е вкусно
от разсънените дрехи и учуденото чувство.

Там, където сме красиви, силни, неупотребени,
с нокти на сиамски котки и тела на манекени.

Там сме още неумели, дишането е неточно,
и тревата е внезапна, а дървото е нарочно.

Там, където сме неясни, никакви, безотговорни
и оградите са арфи, а олуците – валдхорни.

Ъгълът е благосклонен, улицата е конфликтна
там, където ме намрази, там, където ме обикна.

Там, където синя, синя, синя вечерта се спуща
и си тръгва бяла, бяла, бяла с твоите обуща,

без надеждата за утре, без тревогата от вчера,
само с радостта от днеска – прясно цвете на ревера.

Там, където... Там, където всичко беше във зародиш.
Там, където – подозирам – много тайно още ходиш.

Там, където моят двойник може би ще се обади.
Там, където бяхме млади... Там, където бяхме млади.

1981

Недялко Йорданов
АНИ-КЗ

vivian41521

  • Новак
  • *
  • Публикации: 6
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #818 -: 27 януари 2014, 22:53 »
Откъм стъклата...

Прозорецът е огледало...
Не виждам там, каквото искам.
Снегът се спуска, като в слалом.
Аз лято в шепата си стискам.

Прозорецът ми е снеговен.
Озаледен, откъм стъклата.
Безлетен, скучен, безлюбовен.
Прозорец, женен за стената.

Павлина ЙОСЕВА

adiveil

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #819 -: 02 март 2014, 14:30 »
Обичам те
Пабло Неруда

Обичам те някак необяснимо,
всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш - времето, живота, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.

Aneta_kz

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 82
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #820 -: 01 септември 2014, 18:57 »
Актриси, връщам се при вас


Актриси, връщам се при вас отново.
Здравей, септември мой,
гримиран като май!
Лекарствата се правят от отрова.
Измислица е всеки рай.

И въпреки това – напред към рая!
Простете ми, приятели,
и ти, народ.
Обръгна ми от реализъм – не желая,
не искам да живея
делничния ви живот!

От сметки и проекти
до гуша съм преситен.
За трезвите ви щастия не давам грош.
Сто пъти по-боли,
но предпочитам
да ме заколят с бутафорен нож.

Скопихме се от истински омрази.
Копаем си реален гроб.
Без мен!
Аз тръгвам към онази
измислена,
безсмислена
и слисваща любов.

Актриси, ето ме. Качете ме на сцената.
И нека публиката се тресе от смях.
Но колко
в сетния си час ще кажат като мене:
„Обичах – следователно живях!“

Стефан Цанев
АНИ-КЗ

dyavollina

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #821 -: 20 септември 2014, 17:00 »
Тъмен влак, непознати лица
и редуват се гара след гара.
...

 Не зная кой е автора, но много ми хареса.

Авторът съм аз. Казвам се Ангелина Костова. Може да ме добавиш като автор под моето стихотворение.

Цитат
Корекция от admin:
Авторката ми писа лично.
Нейното име е Ангелина Костова.
Има го публикувано в бгмама, както е написано в следвашия коментар.


П.П. Благодаря на админа за добавянето на името ми!
« Последна редакция: 24 септември 2014, 06:08 от dyavollina »

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #822 -: 02 април 2015, 13:44 »
Искам да ви предложа едно стихотворение, чийто автор ми е от любимите.

НЕПРИМИРИМИТЕ

Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)
А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

Миряна Башева

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #823 -: 28 май 2015, 12:46 »
Житейска равносметка

Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека...

Георги Константинов

swestan

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 133
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #824 -: 22 февруари 2016, 19:47 »
ВЕЧЕР
 
Райнер Мария Рилке
 
Превод от немски: Стоян Бакърджиев
 
 
Придържана едва от дървесата,
одеждите си сменя вечерта.
Ти гледаш: с теб сбогуват се полята -
едно се спусна, друго полетя.
 
И ти остана раздвоен сърдечно:
ни тъмен като дом в безмълвен час,
ни сигурен в безименното вечно,
което бди като светлик над нас.
 
Така раздипли ти и овладя
живота, който плахо в теб съзрява.
А той, ту краен, ту прозиращ, става
в гърдите ти ту камък, ту звезда