ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 232553 пъти)

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #30 -: 22 март 2007, 13:36 »
И аз се радвам на споделените късчета красота...
Ето какво споделям с вас...

                    ***

 

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"


Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж...
А аз ще дойда просто да те видя.



Давид Овадия
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

pen4eto999

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 11
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #31 -: 22 март 2007, 13:58 »
А аз е радвам,че имах възможността да прочета тези прекрасни стихове!Благодаря ви!

Етчи

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 99
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #32 -: 22 март 2007, 19:36 »
Гери, този стих ме разтърси, благодаря ти  за възможността да го прочета.
Прекрасен е.
Поздрав и усмивка.
Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #33 -: 22 март 2007, 22:18 »
Етчи,
радвам се, че те е докоснал стиха на Давид Овадия, мен също ме завладя... Ще споделя още една негова творба:

                  ***


Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
...Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън...


 Давид Овадия
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #34 -: 22 март 2007, 23:24 »
***

Посред пълна луна, вече беше се мръкнало,
една странна жена в мойта стая се вмъкна,
дръпна тънко перде към съседите наши.
-Хайде! – каза. – Къде?! – аз попитах уплашен.
-С мен! Сега! В този час!Надалеч!Няма връщане!
-Ама старец съм аз, тъй ме имат във къщи!...
Ала тя долепи тънко тяло до мене
и усетих как ври стара кръв между вените,
грабнах шапка, бастун и открехнах вратата.
Като лепкав маджун си мотаех краката.
Може би беше сън – омагьосан и кратък,
но излязохме вън. Продължихме нататък
и сред млада гора, на поляната мека
тя гальовно ме спря и прошепна ми: - Нека!...
И полегнахме там – две сърни запъхтени.
Тя започна да вие до ухото над мене...
И тогава съвсем като груби измами
без да има проблем листа дръпна жена ми
и прочете това дето пише дотука,
и поклати глава. И нарече ме „куку”.
Аз отвърнах: - Не съм!...Тя затръшна вратата.
Като стар таласъм се озъби луната
и във стаята пак си останах самичък,
поетичен глупак – господин Дядочичо.
Но проникнат от яд, грабнат в сила нечиста,
че не съм вече млад, пак посегнах към листа
и със дърта ръка, на гърба на ината
пак започнах така:”Вън блестеше луната...”


Георги Крумов /ама той не знае за тази лудория/ :P
Ех, с тоя наш инат!
Олеле, извинявам се, не е "Незаконна любов" *** това е!
И ТОЗИ Е ПОЕТ
« Последна редакция: 23 март 2007, 11:46 от Меричка »
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #35 -: 23 март 2007, 10:44 »
ЛЯТО И ЗИМА

 

Минаваше пладне във ден слънчев и ведър,
към края на месец юни толкова щедър,
когато северният вятър сбира в едно
планински върхове и облаци от сребро
сред сини висини, а лъчистият простор
разтваря зад тях вековния си вечен взор.
Как всичко радваше се тогаз - и тревите,
и нивите, и тръстиките, и реките,
и танцуващите с бриза върбови листа,
дори липата - по-голямата им сестра.

Бе зима, когато птиците умираха
в гъстите гори, а рибите замираха,
в плен на прозрачния лед, който превръщаше
калта и тинята на топлите езера
във вятърна мантия, скована от студа,
и където там, у дома, доволни мъже
до огъня седяха, но пак със студени ръце.
Тогава на просяка стар, бездомен - горко!


Пърси Биш Шели


Усмивки на всички! :lol:

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #36 -: 23 март 2007, 11:48 »
Ето и перлички от Фьодор Тютчев:

Пролетна буря

Обичам първите кънтежи,
когато бурята през май
се разиграе и замрежи
сред громол синия безкрай.

Кънти, ликува небосклонът,
ей, дъжд закапа, прах лети,
дъждовни перли пак се ронят
и слънце в нишките блести.

Бурлив поток си път проправя
в ехтящия от птици лес,
и горски шум, и птича врява
на бурята пригласят днес.

Ще кажеш: Хеба повилняла
пои на Зевсовия пир
орела му – и е разляла
гръмокипящия потир.




Есенна вечер

Сред здрача просветлен на есента
и мила, и потайна прелест има:
зловещ отблясък, огнени листа
със смътен шум, печал необяснима,
мъгливи и притихнали лазури
над тоя скръбен и сиротен свят,
и – първото предчувствие за бури –
внезапен вятър, пръснал странен хлад,
умора, старост – и във всичко жал
с усмивката на късно разкаяние,
която разумът е назовал
божествен свян от земното страдание.

Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #37 -: 23 март 2007, 11:58 »
Поздравче от мен с едно красиво стихче:

                      ТЯ


Тя тайните на любовта не е открила,
а толкова любов ти причинява -
сега е слаба, а след миг стихия,
и черна е сега, а после бяла.
 
Тя сигурно е плакала във мрака,
а после с ярост е крещяла,
и сигурно е твоя без остатък,
когато своя сън ти подарява.
 
Тя плаши те - до пламък страстна,
с очи – камшици, миг преди
като вулкан угаснал
нежно да се укроти.
 
Тя тайните на обичта си не владее,
а с толкова любов те гледа пакостливо,
дете е тя, по детски ти се смее,
и ангелче в очите й танцува дяволито.
 
 
/Диа Ангелова/
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #38 -: 23 март 2007, 12:06 »
Гери, от сърце благодаря!!!
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #39 -: 23 март 2007, 23:30 »
Меричка,
радвам се, че емоцията в стиха е достигнала до теб!   :P         
Ах, как обичам поезията...


                  Ако си тръгнеш

       
       Ако си тръгнеш, погледни назад
       и виж какво след себе си оставяш,
       защото няма да си вечно млад,
       и може някой ден да съжаляваш.
       След теб ще бъде тъжно и студено,
       и само тишината ще остане,
       но болката ще мине постепенно –
       времето лекува всички рани.
       Знай, силните жени не плачат
       и след мъжете никога не тичат.
       Те гордо през живота крачат,
       защото истински обичат.
       Ако през живота ти жена такава мине,
       по трепета в сърцето си ще я познаеш.
       Не я оставяй ти да си отиде,
       недей за други да мечтаеш!
       Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
       и за свойта подлост си забравил,
       помни, че самотата ще прегърнеш,
       защото само нея си оставил!
 
       
        Стефка Петкова
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #40 -: 24 март 2007, 01:23 »
Чудесна си - поезията е втория ми живот, образно казано :lol: и така до седем живота! :P
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

ВТ

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 385
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #41 -: 24 март 2007, 09:51 »
Благодаря, че сте публикували тези хубави неща! Приятен ден!

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #42 -: 25 март 2007, 11:43 »


Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.


Христо Фотев





Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

sweety_star

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 144
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #43 -: 25 март 2007, 12:31 »
Наистина невероятен стих, толкова много ми хареса....  :flower: Благодаря ти, Меричка! Стихът наистина е прекрасен, на мен лично ми въздейства изключително много. Надявам се и на останалите....  :wink:

Поздрави!!!!  :hello2:

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #44 -: 26 март 2007, 15:03 »
И аз благодаря за прекрасните споделени стихове!  :P

* * *


          Писмо


От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак,
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш,
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб,
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други –
от мене по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път,
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.


Георги Константинов
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.