ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 232332 пъти)

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #510 -: 12 октомври 2009, 10:14 »
улицата

Късна улица. С фамилно име.
С гълъби, накацали комините.
С празнично изписани години.
По стрехи. И в сънените зидове.

В стъпки от босилек през дворовете
вечер се завръща месечината.
Гълъбите спират в нея времето.
И на глас потича виното…

Къса улица. С фамилно име.
С тишина в ръба на синьото.
Сляпа, вечерна. Без изход.
С дъх на роза и смокиня.

Тиха улица…От друго време.
В мен потекла. С есенната стая.
С утрини от златно и зелено
тялото ми в нея се повтаря.

Сякаш съм роден в начало.
И сънувам стъпките и минали.
Каменните зидове са памет.
В празнично изписани години…

Аз такава я запомних –
с бягащият калдъръм към пристана.
Заливът с отворената чаша
още в нея коленичи…

Пламен Парнарев

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #511 -: 12 октомври 2009, 10:17 »
още е лято...

Още е лято. Нищо че няма
топло докосване вятъра.
Като въздишка потича
в лицето ти. И отминава. Нататък…

Идат безсъници (още е лято…)
С кръгла луна над върбата.
Ти си измислена… просто докосване.
В равния гланц на листата.

Вечер. Поредната… Дъх от зефира
в нежното тяло на мрака.
Още е лято… Пее в щуреца
синьото мое очакване…

Още е лято. Още сме двамата.
Пясъчно топли. В дъгата.
Нищо, че нямам твоето докосване.
Нищо, че няма го вятъра…

Вечери… Жълто простират пътеките.
В светли петна отминават.
Влизат у мене. Безмитни, по спомени…
Стрехите на любовта ми.



……

Ти си измислена… просто докосване.
Като въздишка в косата.
Още е лято… с охра във синьото.
Нищо, че нямам вятър…

Пламен Парнарев


doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #512 -: 12 октомври 2009, 11:23 »
  ЕЛА СЕГА

        Нагази голо лятото в морето.
        Изхвърли всички мъртви водорасли.
        Разстла нов пясък в дъното, където
        седефите като деца са расли.
        Изопна фарът мъжкото си тяло
        и някакво желание се пукна
        в окото му от блясък натежало...
        . . . . . . . . .
        С внезапен скок към дъното се мятам.
        Гребат вода ръцете ми изкусни.
        И сякаш дишам под водата
        с амфибийни гърди, с делфински устни.
        Под мен зелени кръгове светлеят,
        но пулса ми нагоре се катери.
        Пристанища в минор сиренно пеят.
        От техните разтворени артерии
        тече мазут, изтича смърт в морето.
        Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
        Ела сега, спасителю поете,
        не с лист и молив, не за да заплачем!
        (Как лесно е да плачеш върху листа!)
        Побързай, братко! Да заключим нека
        отровата и силата нечиста,
        която е обхванала човека!...

Петя Дубарова
С пчелите (и не само) никога не се знае.

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #513 -: 12 октомври 2009, 12:03 »
триптих

Една пустиня съм сега.
Неназовима. Зимна. Безутешна.
Сърцето
е със сухостта
на камък.
И с нощните експлозии
във тялото...
То слиза през усойните места.
Галерии огромни прекосява
докато срещне болката. Към два...
Там отпочива победено.
С изпълнени
от делника си
камери.
Лежи и съществото му
до дявола. Или
безимотния хляб на човека;
скопената милостиня на богатия;
немотията на интелигента;
страхът и неговите отрицатели;
лъжата и филизите и... Прочее,
тук съм.
Проснат в себе си...
И тежи отвесен студът в мен.
От своя страна нямам
какво да заявя.
Просто си лежа.
Тук, с нож един... отвесно.
Люлее се надвиснала,
тържествена смъртта.
Нямам факти. Срещу никого.
Не е извършил никой
моето убиване...
2
Корените ни изгниха.
Корените...
Във замръзващите локви. В блато -
до измислени надеждици.
В плесенясалите погледи
на невиждащите милост
мизантропи
или ангели,
в хор накацали
по свещите... Корените ни изгниха
... корените.
В изтърбушени корони.
В дни от вяра с тъжно име.
В подарените копнежи,
пълни с грохнало очакване.
В недописани въпросници.
В свежи църкви. Глад. И гробове...
Корените ни изгниха.
3
Най-напред болеше. Тъпо.
После - с дъх на топла дума.
После - като при разлюбване,
като в сянка от осъден.
После - като трън под нокът.
Под сърцето... под сърцето
само болката остана.
Като сняг от чужда зима
в стих от лято на забравен.
В битието ни безматерно
сякаш болката остава, окована...
Окована
в стръка стъпкано кокиче
от крака на стар приятел.

...Или в болка сме повити -
в думите на Каин
за Авел...

 
Пламен Парнарев
 

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #514 -: 12 октомври 2009, 18:24 »
                    ВНЕЗАПНО
                    (Октомври)



    Дойде и си отиде като дъжд.
    След тебе си поплакаха дърветата
    и цяла нощ короните им светеха -
    разцъфнали планети на очакването.
    Боляха ги напуканите клони,
    набъбнали от ласката внезапна.
    Дърветата се раждаха от спомена.
    Те нищо друго нямаха в живота си,
    освен един случаен топъл дъжд -
    един красив и синеок самотник.
    Как помнеха очите му на мъж!
    И как ревнуваха от него ветровете!

    През цъфналите клони на дърветата
    на капки се отцеждаше
                            октомври.

    Таня Пенчева
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Елишка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 121
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #515 -: 13 октомври 2009, 12:48 »
Събиране на душа
Яна Кременска



Много дъжд. Нито помен от тая в "По жицата".
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто „Мохито”.
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.

Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.





Концерт за човечност и бавно умиране.
Яна Кременска


Цигуларят е глух и се свири по памет. Без ноти.
Руква дълга река, притъмнява до смисъл в очите ми.
Вдига лък и разплаква не мен, а живота.
А животът не знае защо, но не иска да пита.

Цигуларят е тъжен. Боли предпоследното лято.
Ако можеше, сигурно би го догонил…
Пуска корени в себе си. Ялово стене земята.
Всяка струна боли. Да боли, щом така се запомня.!

Тъмнината, сълзата ми, празната зала, сезонът…
Аплодира тъгата и сигурно вече разбира.
Една кратка лъжа.. Цигуларят. И после поклонът му.
И концерт за човечност и бавно умиране.





Сълза върху стъклото
Лили Качова



…Додето му смирявах дъждовете,
рисувах хвърчила,
          кайсиев сок,
                    сомбрера,
                              дюни,
помаха ми и хвана влака в десет,
на изток тръгна лятото през юли.
На плещите е метнало слънцата
и мъкне ги разжарени до голо.
Сега е рано – после ще заплаче.
Днес всичките води са му до пояс.

“Вземи ме с теб” –
понечвам да извикам.
Очите му са плашещо далечни.
Викът ми сам увисва зад езика –
какво пък? Няма нищо,
          няма
                    нищо
                              вечно.
Навярно се досеща – натежавам,
в утробата ми расне безпокойство…
Родена съм за птича катедрала,
но съм сълза,
          сълза върху стъклото.

Щом вятърът зашета с вълча стъпка,
ръждата щом захапе бреговете,
в последния вагон ще се напъхам
с откраднато билетче за морето.
И думите за дълго ще намразя.
Защо са ми нетрайните им форми?
Ще ме обича и без думи плажът
и, люспеста, без глас ще проговоря.

Животът ми пътува без семафор.
Перони, коловози – залисия.
Изстина ми кафето и нагарча.
Разплисквам го – и без това не пия.



Анапест за глухи
Лили Качова



Плисна дъжд. От дъха му тревата се сепна.
Потрепери от корен –
          женихът дойде.
Светлината набъбна в смълчаните клетки
и потегли нагоре с очи за небе.

А градът през асфалтови вени изтича,
и ръмжи, и се сърди,
          не чува градът.
Страховете си стиска. Затваря пестници.
Под чадърите глухите хора вървят.

Вън вали по Гергьовски. Земята се къпе.
Мие рани –
          вълчица след зимния студ.
А кога ли ще плисне порой непоканен
през човешките калища – пролетен луд.

Да заблъска сред пластове тъмна отрова,
от кръвта да изчисти гласа на страха,
да зашляпа човекът през локви на босо
и да чуе как расне трева под дъжда.
"Няма смисъл да си скот, освен ако не си и Фицджералд"

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #516 -: 13 октомври 2009, 22:47 »
                     ЕСЕННА СОНАТА


        Навлизам в царството на есента,
        препуснала след вятъра с мечтите си.
        Пред мене пада мека светлина
        и багри кестенови листи.

        Витаят тъжни птичите ята.
        Сбогувам се със тях. Зове ги юга.
        На хоризонта ляга бавно вечерта
        с искрящо от вълшебство пълнолуние.

        Щурците нови тайни вплитат
        във песните си до късно вечерта.
        Не идвай, зима. Не, не идвай, зима!
        Сънят ми романтичен спи -
                    завит
                        под есенни листа.


        Катя Николова

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #517 -: 14 октомври 2009, 00:32 »
Лятото е свършило
Юлкю Тамер

Говори се навсякъде, че лятото е свършило.
Такъв червен щит не е бил виждан
освен листата, които мъртвите завиват.
Понеже лятото наистина е свършило,
се уморяваме от гледане към езерото
от поддържането на жарта, от втренчването в пътя;
прибират се чадърите, покриваме си раните;
тихото пътуване, една висока шапка
е във очакване на листата вече.

Когато дойде зимата, любов ли е започващото
върви с бяла шпага срещу любовта ...
Тогава родните места не пускат своите птици,
говори се навсякъде, че лятото е свършило.
Уморите нарастват след оръжията;
снежните гробища на самотата виждаме
с дълбочината на умрелите целувки ...
В тревите е останала любов да търколи годината,
до води в зимата решителните воини.

Говори се навсякъде, че лятото е свършило,
полепващата по цветята кръв изгнива;
може би ще приближат от далечината двама конника,
може би ще се вдигнат във въздуха два близки листа,
завивката на вечерта се къпе в потоците,
щом види небесата, великанът на вечерта
раздава звезди от шапката си щедро,
това джуджетата го знаят, габърите знаят,
говори се навсякъде, където любовта не спи.
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #518 -: 14 октомври 2009, 17:20 »
                 ЕСЕННА РАПСОДИЯ


        Захладява вече. Вечерите
        все по-рано стъпват на земята.
        Плавно се търкулва във небето
        умалената луна,
        а планината целомъдрено
        стои на пост.
        Вятърът се лута
        из самотни паркове
        и раздипля под краката ни листа.
        Есен тича упорито подир нас.
        По лицето жарва ни дъхът й.
        Лятото сърдито, без да ни попита,
        тръгва си с последния трамвай.
        И унило късчета луна
        нашето приятелство ще търси...
        Когато есенна рапсодия
            във този час
        звучи във мрака
        - и смаяна, и слисана -
        ще се опитам да повярвам
        на словата,
        изречени от теб...

       
        Катя Николова
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

zeko5010

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #519 -: 14 октомври 2009, 17:50 »
Много красиво и завлядяващо Катя.
Нека всеки сънува тези омагьосващи сънища.

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 892
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #520 -: 15 октомври 2009, 23:14 »
"Сутрешен сняг” 

Той роди се във осем.
Във девет се влюби.
Във десет почти остаря.
Край велико прозрение мина на косъм –
в единайсет.
В дванайсет умря.

Във един го зариха,
в два светът го забрави,
в три друг купи ненужния гроб.
Точно в четири гладните псета се сбиха
за три кокала
в мръсен вързоп.

В пет се спусна мъглата,
в шест светът се задави,
в седем всичко съвсем опустя.
А от осем до осем сняг валя над земята
и затрупа със бяло
смъртта...

Владо Любенов
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #521 -: 16 октомври 2009, 00:27 »
!!!
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #522 -: 22 октомври 2009, 12:26 »
По вода...

"Край река Пиедра седнах и заплаках. Според една легенда всяко нещо, което падне във водите на тази река — листа, насекоми, птичи пера, — се превръща в камък и се наслагва в коритото й.
...
Всички любовни истории си приличат."
Паулу Коелю


Понеже няма тук Каменна река...


В зелените води на Ропотамо
припадат рижи есенни листа.
Ужасно празно е. И тихо. Само
три лодки се подпират на брега.
Прилича ми на някаква вселена,
в която има само мен... и никой друг.
По въздуха ухае на безвремие.
На минал дъжд. Без звук. Без звук...
Небето ми се струва страшно ниско-
навярно коленичи на брега.
И мога да го пипна, ако искам.
Или ако поискам - да летя.
Но правилно е, всъщност, да си тръгна.
Към онзи свят, във който ще те няма.
Последната сълза за теб ... потъна.
В зелените води на Ропотамо.


Caribiana (Тя)

adiveil

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #523 -: 22 октомври 2009, 22:42 »
Архангелска задушница

Сякаш мъртвите шепнат - сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада - и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.

То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял.
Като пряспа, затрупала всички обратни пътеки.
От калта сътворен, иде ред пак да стана на кал.
Но е толкова светла баналната участ на всеки!

И защото със мен Бог наистина беше добър,
дни ми даде - да мъкна по баирите кръста небесен.
Преживях рождества - и проводих отвъд много смърт.
Между мъртви и живи си разпъвах душата на песен.

Миг преди да простенат ветровете във дънера кух,
миг преди снеговеят да покрие земята във бяло,
прекоси листопада - все едно, че танцуваш със дух.
Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.

Валери Станков
« Последна редакция: 18 март 2010, 19:11 от adiveil »

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 892
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #524 -: 24 октомври 2009, 00:38 »

Неприлично

Толкова е трудно да го мразя,
че реших напук да го обичам.
В свободата е излишно празно.
Любовта понякога е ничия.
Любовта по детски е жестока.
(Аз я зная тази стара песен.)
Страх ли го е още от високото
оня, дето щяха да го бесят?
Страх ли го е корабът от сушата,
влюбват ли се риби в бреговете?
Ако сме се хванали за гушите,
кой ще разпнат в някой смешен петък?
Ако той реши, че ме разбира,
как ще продължаваме нататък…
Всеки ден е повод за умиране,
а животът е обидно кратък…
Гарваните пеят тъжни песни,
докато си мислят нещо мръсно.
За въже във къща на обесен
се говори, ако ще възкръсва…
Трудно ми е. Исках да го мразя,
но реших напук да го обичам.
Нека му е! Господ да го пази!
Аз съм си. Почти е неприлично.

Яна Кременска
[/b]
« Последна редакция: 24 октомври 2009, 12:25 от изречена »
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.