ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 232331 пъти)

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 892
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #540 -: 05 ноември 2009, 21:57 »
Не ми го казвай: знам, тече животът,
нощта умира, за да дойде ден
с будилника и с делничния грохот.
И пак ще спре на Лестър скуеър метрото,
но може би без теб или без мен.
Не казвай: пак ще бъда тука утре.
Не казвай: пак ще те обичам утре.
Не казвай: пак ще те целувам утре.
Защото утре, утре, утре
ще съмне може би без теб или без мен.

Не знам ще бъда ли. Не знам ще бъдеш ли.
Ала раздялата до утре е безкрайност от тъга.

За любовта не се говори в бъдеще,
когато двама души нямат бъдеще,
когато всичкото, което имат, е "сега".
Не казвай: пак ще бъда тука утре.
Не казвай: пак ще те обичам утре.
Не казвай: пак ще те целувам утре.
Защото утре, утре, утре
ще съмне може би без теб или без мен.

Богомил Райнов
(Умирай само в краен случай)
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

adiveil

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #541 -: 06 ноември 2009, 00:03 »
Егей

       Аз съм, който от пристанището вижда
       идещите кораби...
           Хорхе Луис Борхес


Аз исках да отплувам, ала отливът
застигна ме във мъртвото пристанище.
И там видях, заклещени сред котвите,
телата на предишните удавници...
Морето си отиваше на тласъци,
оголило огромното си дъно.
И като в паст потъваха във пясъка
антични статуи, ковани съдове.
Морето се разделяше с товара си
от златни накити и гнили кораби.
И махаха със кърпите си траурни
вълните вместо сбогом...
И само денем с ласките на бриза
морето ми напомняше за себе си.
И падах аз под писъка пронизващ
на чайките във тежкото поднебие.
Нозете ми се впиваха във тинята,
ръцете ми дълбаха водораслите...
И аз, достигнал амфорите глинени,
събирах натрошените им части.
Заслушан във съвета на рапаните
и слепвайки черупките кирпичени,
гадаех бъдещето по останките,
отвъдните си светове предричах.
И моята флотилия от салове
очакваше известие от прилива
да тръгне със сандъците си златни
и скелетите реставрирани...
Очите ми изтекоха от вахтите,
ушите ми отслабваха от вслушване.
И сигурно не ще усетя някога
прибоят да връхлита върху сушата.
От оня бряг, на който съм тъгувал,
морето като къс ме е откъртило.
И аз не знам кога съм отпътувал.
И аз не знам дали ще се завърна.

Антон Баев

 

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 892
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #542 -: 06 ноември 2009, 21:48 »
Целувката ù

Смъртта чертае пак със устни тънки
по челото ми от камшик следите,
откъсва в мене брънка подир брънка
целувката ù, в устните ми впита.

Какво ще ме придържа към живота,
ако се скъса брънката последна?
Или ще ме остави тя сиротен
на пътя да очаквам полъх леден?!

Не искам безутешен да остана,
преди това смъртта си ще очаквам.
И без това аз целият съм в рани –
нехая за мъртвешката ù хватка.

Та кой така неистово опитва
да чуе пак от думите отровни?...
Смъртта една сърцето ми опива.
Целувката ù имам за любовна.

(Не исках да отварям тази скоба...
За флирта черен луд ме наречете –
любов ли е, тя носи и прокоба.
Смъртта обича влюбени поети.)


 Томи Тодоров
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

Арлекин

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 184
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #543 -: 07 ноември 2009, 03:26 »
 :sad7: :X
Думите лъжат, само очите разкриват душата...
http://miroslavkrustevdesign.webs.com/

Елишка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 121
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #544 -: 08 ноември 2009, 00:37 »
Писмо на Герда до Кай
Яна Кременска

Така е, Кай, щом има разказвач,
не може и без извинителни причини.
Не боледувам. В падналия здрач
и розите изглеждат черно-сини.

На мен отдавна, Кай, ми причерня
и оттогава все мълча отсреща.
Понякога със Разказвача честно спя.
Така спестявам яловите срещи

със принцове и лами, с трети брат,
повярвал от наивност на късмета си.
Веднъж се влюбих само. В непознат.
И после вих в един случаен петък.

Ти как си, Кай? Боли ли от леда?
Кралицата ти, всъщност, ми харесва.
Не се оплаквай. Може и така.
Нали поне ти пее зимни песни.

Какво по-хубаво? Кристален дом!
Студът е привилегия. Разбираш ли?
Недей да правиш от мухата слон.
Добре съм. Нямаш повод за умиране.
"Няма смисъл да си скот, освен ако не си и Фицджералд"

adiveil

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #545 -: 08 ноември 2009, 01:26 »
Приятели

Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици — само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън — да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам — от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай Боже, веднъж да им кажа —
в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен:
Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,
великанска причина да твърдя, че светът е чудесен.

Камелия Кондова

doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #546 -: 08 ноември 2009, 03:21 »
НА ПЪТ 

Излиза вятър и от хълма
ти слизаш с него, а пред вас
шуми в студеното безмълвие
и съхне жълтата трева.
По цялото небе разлян е
чер мрак и тегне върху теб
окървавеното мълчание
на този залез без небе.
Къде ще спреш, къде под вятъра
сърцето си ще подслониш?
Вървиш и знаеш, че те чака
тъга всред четири стени.
Вървиш, а вече във Несебър
прозорците горят, но там
измежду тях един те дебне
с дълбоката си тъмнина.
И ти не ще се върнеш. Няма.
И този вятър ще завей
със пясък стъпките, и само
остава есенния кей
и кораба. Ти тръгваш днеска,
а чайките ще викат тук
и ще покрий викът им трескав
прибоя с равния си звук.
И може би нощта безсънна
ни с миг не ще се удължи,
не ще тъжат очите тъмни
ни миг за тебе може би.
И тъй е по-добре. Излишна е
скръбта на този хубав бряг. . .
И утре в синьото затишие
рибарите ще пеят пак.
Но в притъмнялото пристанище,
в града спокойно свечерен
една частица ще остане
поне от твоето сърце.
И кораба с товар от спомени
ще отпътува с вечерта
и ще се скрий на хоризонта
отвъд - зад синята черта.

Иван Пейчев
С пчелите (и не само) никога не се знае.

adiveil

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #547 -: 08 ноември 2009, 23:59 »
* * *

Тая сутрин изчистих дома си и всичко разтребих,
похабените спомени сринах на дворния плет,
замърсени надежди, желания - всякакава смет...
Но ми плачат очите и ми страда душата -
        за тебе.

Тая сутрин излязох на двора с усмихнати устни,
с посветлени очи, с ясни пръсти погалих света...
Но ми бързат нозете към старата тъжна врата:
Как ще минеш оттук, няма просто така да те пусна!

Тая сутрин насън те повиках, но нежен и светъл,
свойта черна омраза оплетох във черно кълбо -
забрави за омразата - аз те повиках с любов
да ми сториш добро: да ми трогнеш отново сърцето.

Венета Вълева

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #548 -: 09 ноември 2009, 13:19 »
                О Б Я В А


Давам под наем дъжд,
малко употребявани облаци,
цяла дъга, трева – зелена и мека,
здрави сини камбани,
топъл вятър – малко объркан,
пътека – запазена, лунна,
светулки в изправност,
щурци – могат да плачат, да свирят, зависи от случая,
целебни билки всякакви – горчилки,
небесно сито, малко пробито – за сняг,
капчуци – пеят само напролет,
пясъчен часовник, ключ – ръждясал.
Давам още
река от сълзи – създадена лично и две езера,
разжарени листа за огрев и припек за двама,
залез вече ненужен, побеляла луна,
софра и огнище – неупотребени.
Уроци по танц на жарава,
нощ във храм, икони с птичи гнезда
и поокъсано звездно небе.

Очаквам звън
само от случайна среща
и наемам книжни лястовички
на атрактивна цена.


Дора Гиева
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Стойна_5912

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 13
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #549 -: 09 ноември 2009, 15:48 »
На една жена

Останах сам. Изнемощял съм. Нищо.
Кафе, любов, цигари - еднакво ми горчат.
Животът ни жестоко, жестоко е разнищен,
че просто не намирам за радост верен път.

А казват, че във пепел все нещичко остава -
поне за миг измамен - измамна топлина.
Уви! Угаснала е предишната жарава
и там изрових само студената вина.

Затуй ще те помоля, преди да се разминем,
за миг да си припомниш очите на греха,
сълзата ти последна през него да премине,
за да не бъде блудкав, а по-солен стиха.

Мълчиш? Добре. Разбирам, че думите те плашат,
затуй ме гледаш меко, с размътени очи.
Но я налей накрая вино във трите чаши,
за да усетим ясно в коя от тях горчи.

За себе си? След всичко ще искам да запазя
един ужасен спомен за твойте колене.
Във рамка ще го сложа, във рамка от омраза,
та щом омекна нявга, той ще просъска: "Не!"

Прощавах. Днес не мога. Не мога и не искам.
Сърцето ми е мъртво след оня студ голям.
В гърдите болка пари, но зъбите ще стискам -
измамата презирам, затуй оставам сам!

                  Милош  Зяпков
« Последна редакция: 09 ноември 2009, 17:05 от Стойна_5912 »

Стойна_5912

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 13
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #550 -: 09 ноември 2009, 15:59 »
Поетът Милош Зяпков  вече деветнадесет години години  не е между живите, а подробностите около нелепата му смърт, все още не са изяснени докрай.
« Последна редакция: 09 ноември 2009, 17:07 от Стойна_5912 »

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #551 -: 09 ноември 2009, 16:15 »
                 Ж Е Н А


Истински една жена обича
не в минути на отдаване.
А в мига, когато с гръд изящна
спре стрелата, съскаща към теб…


Дачо Господинов
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Арлекин

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 184
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #552 -: 10 ноември 2009, 01:17 »
Разпознаване

Коя си ти?
Доверие ли криеш в пръстите
или предателство с глас нашепващ?
Всесилна ли си или слаба,
обрулена от подлост, ще те заболи ли
за земята?
Какъв е смисълът да съществуваш,
ако знаеш своето безсилие?
Нали в най-чистите очи
ти срещаш своя първообраз.
Какво те радва?
Дали, че преоткриваш всеки ден
като слепец, почукваш с бастунче по паважа
и броиш сърдечния си пулс
от страх да не умреш?
Знаеш ли, че в най-обикновения ти ден
ще дойде някой,
който да стопи леда в сърцето ти.
Остава само да повярваш,
че те има.

/Петромира Атанасова/

Думите лъжат, само очите разкриват душата...
http://miroslavkrustevdesign.webs.com/

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #553 -: 10 ноември 2009, 13:08 »
                             За кой ли път


 
            Добре! Не питам повече, но зная,
            че много още има да си кажем.
            Не мисля, че това ще бъде краят
            и вече време е дошло
                                                           да се откажа.

            И знам какво пак трябва да направя:
            за кой ли път
                            да коленича пред огнището,
            мъждукащо във твоето сърце,
            със топлия си дъх
                                               да го събудя;

            да събера внимателно искриците
            във двете си изтръпнали ръце
            и да ги скътам,
                                   както нейде някой
            по тъмно си брои жълтиците.
 
            След туй да събера
                                      изсъхналите клони
            от толкова изминали лета,
            да ги подреждам дълго във камината
            на вчерашния огън върху пепелта,

            да драсна клечка,
                                               после да раздухам
            и пламне ли,
                                               да бдя до сутринта
            и да подлагам всеки път дланта
            под всяко въгленче,
                                               излитащо в тъмата,
            за да опазя от подпалване дома.
 
            Затуй ръцете ми са обгорени целите...
 
            И не за пръв път
                                               трябва да реша
            дали да пазя още този огън
                                               от разделите,
            или най-после да призная,
                                               че греша.


            Румяна Илиева

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #554 -: 14 ноември 2009, 11:54 »
                 П И С М О


Ти не помниш, ти не искаш вече
да се върнеш в този смешен дом,
в който паяк плаче, в който вечер
сенки пеят, после пият ром.

Печката с един проблясък се разхожда.
Мърка върху хляба кротко ножът.
Рони се от хляба твоят глад.
Но не правиш крачката назад.

Книгите прелиствам – в тях те няма.
Под завивките заспал е мракът.
Вятърът с цигара вън те чака –
ще разпали Кумовата слама.

Но не идваш. Затова ти пиша.
Пазя се от всички – да е скришом.
Дълго те изплаквам, но без звук.
И отвън те викам, все едно си тук.

Лъжа всички. Влязат ли, софра ще сложа
пак за двама – да се разбере,
че живеем тихо и добре
с паяка, със хляба и със ножа…

Янислав Янков
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.