ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 220846 пъти)

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #825 -: 07 май 2016, 23:53 »
ПОКАЯНИЕ

Есента е избягал каторжник
с разкъсани дрехи.
Есента е изложбена зала
за слепи деца...
И последната моя надежда
за слънчице взеха я
мръсните облаци -
тия бирници с алчни сърца.

Няма нищо по-тъжно от
мъртвите есенни плажове.
Даже гларусът хукна
към топлите южни страни.
Острият вятър рисува по пясъка
лунни пейзажи,
а морето е стара конюшня
за морни вълни...

Аз седя върху мокрия пясък
с бутилка шампанско.
Колко път извървях,
а не стигнах до божия храм.
Тази нощ ще нападна
с оръжие градската банка
и с парите ще купя
приятел, любима и брат...

Есента ме поглежда с насмешка
и тръгва нататък.
Есента е красавица мургава
с черни коси...
Отведи ме оттук,
моя циганко, ето ръката ми.
Отведи ме оттук
и душата ми грешна спаси!

                      Ивайло Диманов

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #826 -: 08 май 2016, 00:03 »
ДОМ

Тази нощ не посмях да заплача
и не плюх, и напред не отминах,
сам стоях, мълчалив като здрача
над самотна безводна пустиня.

А когато видях разрушени
и врати, и стени, и дувари,
не проклех, ала смъртно ранени
бяха в мен и човекът, и звяра.

И погледнах беззлобно нагоре
към небето враждебно и тихо,
нито Бог, нито дявол, ни хора ­
само вълци в полето завиха.

Само студ се разнесе над мене
и с ятата от врани кресливи
към смълчаната празна вселена
гласове се подгониха диво.

И стоях ­ мълчалив като здрача,
без да зная къде да се скрия:
ни човек, за да мога да плача,
нито звяр ­ за да мога да вия.

                             Андрей Андреев

vodoleia

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 34
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #827 -: 08 май 2016, 17:29 »
Над тефтерчето на Левски


        "НАРОДЕ????"
        стр. 115

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

Дамян Дамянов
« Последна редакция: 08 май 2016, 17:32 от vodoleia »

adiveil

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #828 -: 06 юни 2016, 23:03 »
Здравейте! Някой може ли да ми каже автора на това стихотворение?

Накрая любовта е потърпевша

Накрая любовта е потърпевша -
без предизвестие я уволняват.
Зачеркват я като досадна грешка,
но тя е права. Винаги е права!

Накрая се опитват да я смачкат -
без кръв кърви душата й обилно,
а те се радват, че преплита крачка,
но тя е силна. Винаги е силна!

Накрая те я бият гола и
изхвърлят я като трохи зад борда.
Очакват за пощада да се моли,
но тя е горда. Винаги е горда!

Накрая нищо друго не остава
и хладнокръвно, подло я убиват.
Все още топла в гроба я заравят,
но тя е жива! Винаги е жива!

Накрая... Няма край. Те двамата разбират,
че Любовта е в тях, защото тя им казва:
"Нещастници, не искам да умирам
и ще живея, за да ви наказвам!"

swestan

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 130
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #829 -: 12 януари 2017, 15:48 »
Марио Кроненберг

Пролетен дъжд


Аз обичам внезапния пролетен дъжд
Той със сребърни нишки ме свързва със теб
Ти от мрака изплуваш пред мен изведнъж
Аз стоя, аз стоя и без думи те гледам
 
Но към теб щом протегна ръце
туй видение приказно мигом изчезва
И с пламтящо от болка неясно сърце
аз политам надолу към някаква бездна
 
Само бисерни капки притихват в дланта
и ми носят реалност със свойта прохлада
Аз си мисля — защо на дъжда песента,
тая весела песен е тъй безпощадна…

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 212
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #830 -: 13 януари 2017, 21:22 »
ИВАН НИКОЛОВ
***
Тая сутрин, когато ти казах, че пръска дъжд,
а пък ти помълча и не ми отговори,
с неочаквана трезвост
проумях изведнъж,
че този дъжд няма да се повтори.

И че никога вече - ни лете, ни зиме -
няма точно такива да минем оттук,
че докато изричам твоето име,
ти вече си друга.
И аз съм друг.

Виж как се смалявам нататък, нататък,
в други пространства и времена:
трагично-преходен
и обречено-кратък
като слънчев отблясък в сълза на жена.

Глъхне късото ехо на безпомощен звук
в елегичния край на една къса неделя...
Ние се разделяме един със друг.
И всеки със себе си сам се разделя.

И небесно сияние като нимба виси
в прояснените вече над тебе простори...
Прибери този кичур мокри коси!
Който също няма да се повтори.

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #831 -: 24 април 2017, 18:55 »
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Той се връщаше вечер от нива
със цървули, пълни със пръст
загорял, със сплъстена грива
и брада един пръст.

Тя постилаше на хасъра,
във паницата сипваше боб
и го гледаше как сърба
мълчалив като гроб.

Той се вдигаше от софрата
и вървял подир плуга цял ден,
върху чергата на кревата
рухваше уморен.

А сърдит ако бе, за поука -
на юмруци не бе скъп -
той й удряше два юмрука
и й даваше гръб.

Тя лежеше без сън във мрака
до заспалия смръщен мъж,
ала нито веднъж не заплака
и не го укори ни веднъж.

Кон го стъпка веднъж на хармана,
цяла есен не беше добре,
цяла зима съвсем не стана
и я викна един ден:
- Ще се мре.

Ти прощавай, бях лошав, верно.
Колко пъти те бих до кръв.
Не че беше сърцето ми черно -
животът ми беше такъв!

И изгледа я дълго-дълго.
Не я беше гледал така.
Тя ръка му целуна мълком,
той целуна й мълком ръка.

И с ръцете, дето я биха,
с тия, същите тежки ръце
той пръв път я помилва тихо,
просълзен,
от сърце…

Изведнъж тя заплака и екът
на плача й поде надалек,
че сега си отиде човекът!
Най-добрият човек!

             Андрей Германов

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #832 -: 01 май 2017, 00:21 »
КЛЕТВИ

Лесни са всички клетви за вярност,
къси са всички нощи за обич.
А грачи нейде в полето гарван -
в потайно време, в среднощни доби.

Дяволът там ли кладе огньове,
Господ ли в своя рай се прехласва?
Ти не поглеждай в чужди дворове.
И не прегръщай лъжливи братства.

Свят като свят. Борба за хляба.
Борба за вяра. Борба за истина.
Взимай от него колкото трябва.
Късай излишното, без да му мислиш.

И стъпвай здраво в дните горещи,
докато има младост и сили.
Слънцето само да те посреща.
Месецът нощем да те закриля.

Тежко ли? Вярвам ти. Но си повтаряй
от днес за утре, та чак до гроба;
лесни са всички клетви за вярност,
къси са всички нощи за обич.

                      Андрей Андреев

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #833 -: 21 октомври 2018, 22:41 »
 Зимно дърво


Вали снегът. И навалява.
И върху клоните шушти.
Дървото кротко побелява.
Тъй както побелял си ти.
И може да се скърши клона
от бяла тишина люлян…
А не за всичко съм виновен.
И не за всичко оправдан.

А рухват хора и държави.
Пред моите очи. И в мен.
И аз наивничко се правя
на оцелял и пощаден.
И буци сняг висят огромни
над мъничкия ми мегдан…
А не за всичко съм виновен.
И не за всичко оправдан.

Когато свърши тая зима
и тоя свят запролети,
дали дървото ще ми кима
разлистено да опрости
безсилието ми под клона
и върху корена – не знам…
А не за всичко съм виновен.
И не за всичко оправдан.


Емил Симеонов

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #834 -: 21 октомври 2018, 22:50 »
Настроение

Всяка радост е малко тъга.
Всяка болка е малко надежда.
Взела в шепи листата сега
есента пасианси нарежда
върху старата дъхава пръст,
върху тихия бяг на водите,
върху всяка пътека и кръст,
на живота пресякъл следите…

Есента! – Плодове.И мъгли.
Стихнал час. Ветрове оцветени.
Скъсан облак, от който вали.
Ярко слънце. И плаващи сенки
като търсеща нещо ръка
в омотаната слънчева прежда…

Всяка радост е малко тъга.
Всяка болка е малко надежда.


Емил Симеонов

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #835 -: 22 октомври 2018, 19:01 »
Елегично

Само как изтърколи се
тоя пусти мой живот…
Сякаш вчера бях на изпит,
днес не ставам за зачот.
Сякаш вчера младоженец -
днес не съм и за годеж.
Сякаш вчера гръмовержец -
днес ни ехо, ни тътнеж.

Тихо - кротко, кротко - тихо
и приятели, и страст
някъде се изпокриха,
както в себе си и аз.
И житейската сгурия
тлее в моето око…
Сам съм - от кого да крия!
Даже няма от кого.

Емил Симеонов

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #836 -: 22 октомври 2018, 19:10 »
Един и нещо

Денят ръждее в циферблата
между стрелките му заклещен.
Каишка е нощта позната.
И значи е един и нещо.

Не искам и да се отскубна
от смут, от препирни, от грешки.
Нощта като деня е трудна.
И значи е един и нещо.

Кога да хукна да погаля
и с ласка там да съм посрещнат.
Отдавна всичко е заспало.
И значи е един и нещо.

Остава ми да се залъгвам,
че си живея по човешки.
И че нощта не трае дълго.
И значи съм един. И нещо.

Емил Симеонов

 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.