Не ще ви изреждам имената
знаете ме, пустата склероза
За успех ще ви издам тайната
в етно стил - поетична проза.
Тъзи събутъ бях нъ Варнъ
(дядуту ми с мен ни доди)
гледъх малку дъ съ барнъ,
чи то у градску тъй съ ходи.
Утидъх в Морскътъ градинъ
и там съ фанъх зъ глъватъ:
нъ входъ някъквъ дружинъ
насъбралъ съй и нещу чакъ.
Бая нърод, нимож пудминъ
(щот можи нещу дъ раздавът)
гледъм секи билежкъ с ими имъ,
и някък тъй, ухилину гу давът.
Убачи си личеши чи съ ут селу
(тъквиз харни, другу ни върви),
присламчих съ ду тях и смелу
идна билежкъ лепнъх нъ гърди.
Кога час мина, сичкити пулекъ
тръгнъхъ на някъде, аз след тях,
щот колку трябвъ му нъ чувекъ -
малку зрелищъ с гърнитуръ смях.
Къчихми съ нъ коръб (многу шик)
викъм, ши съ путувъ, мъ зъ къде?
Убачи нъц, указъ съ било е трик
вубще ни плавъхми, нъ никъде.
Таз нощ лунатъ беши къту питъ
гулямъ, кръглъ, светиши направу.
Слязухми ут коръбъ, пуехми пътя
в пулунощ някъде, пу живу здраву.
Пувървяхми малку, посли спряхми
кът съ почнъ някъкву приказвъне,
рицитаций, четения, пак съ смяхми
(мъ не сичку ставъ зъ разказвъне).
Ни разбрах кви бяха, ут къде взети
тези хоръ към куиту съ прилипих.
Бяхъ хахъви, гачи пуитеси и пуети
щоту си гувориха в рими и в стих.
Каквиту ще дъ съ, ней важну вечи,
амъ нещу по другу изуми мъ мен,
чи идна билежкъ (мойтъ беши Етчи)
си залепваш и ядеш смях, нъ корем.
п.п. Извинявам се, че не го пуснах първо тук,
ала с моите стари очи не довидях темата
.
