Няколко полезни съвета за публикуването на художествени произведения в сайта!

Автор Тема: Няколко полезни съвета за публикуването на художествени произведения в сайта!  (Прочетена 36607 пъти)

Пуполино

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 74
  • Луда, но безобидна
Няма спор, че темата е много полезна, но от една страна, някак мъчно ми става, че в сайт за творчество има нужда изобщо от такива теми...
Но това е отделен въпрос.  :D Дано наистина повече хора прочетат написаното горе!
Когато грехът стане хоби,
човек живее истински добре.


Моят свят
МОЯТ БЛОГ

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
НЕзнеш какво е любовт

това е заглавие на есе, качено за публикуване... представете си съдържанието...
всеки автор е длъжен да бъде грамотен, след като има претенции и смелост да покаже написаното от него!
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

mishona_art

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 47
За съжаление не успях да вдяна как се вмъква цитат, затова по този начин цитирам Галентина:

"Една често срещана ситуация, е тази, в която всеки стих на дадено стихотворение започва с главна буква, което е недопустимо ако накрая на предходния ред има запетая. Лесен начин за решението на тази проблем (който мисля, че идва от набирането в Word, където след всяка първа написана дума на реда и интервал, тя автоматично става с главна буква; тази опция се изключва-намерете начин) е набирането само с големи букви на цялото стихотворение. Натискате Caps Lock и готово."

Тъй като ми се е налагало често да набирам стихотворения в Word, открих още един начин. Набирате текста на стихотворението като проза и когато го приключите, след това с Ентер сваляте всеки стих на желания долен ред. Така го оформяте като стихотворение, избягвайки досадната главна буква.  :hello2:

меланхолик

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 120
И аз искам да изкажа уважението си към редакторите - знам какъв огромен труд е това.

Имам едно предложение, относно проблема с автоматичните главни букви в началото на всеки абзац; вместо да се пишат само главни букви, или пък да се бие ентера след като текста е бил набран като "проза", просто не използвайте WORD, когато пишете стихове - използвайте NOTEPAD или WORDPAD! Аз отдавна вече не пиша дори и стиховете си на ръка, и винаги ползвам NOTEPAD. Друг е въпроса с липсата на подчертаване на сгрешените думички. След като се напише, стихчето може да се копира в WORD-а и шпилчъка ще подчертае сгрешените думи.

...Сега набързо, без да си давам труд да проверя този текст за грешки, ще кликна на публикувай:)
"ЛЮБОВТА КОЯТО ПОЛУЧАВАШ, Е РАВНА НА ЛЮБОВТА КОЯТО ДАВАШ" - Бийтълс.

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
С удоволствие отбелязвам, че много от авторите са променили положително правописа си. Тъй като все още има доста, които са пропуснали някои часове по български език и литература, позволявам си да ви припомня отново някои често допускани грешки.

"Не знам колко хора изобщо ще си направят труда да прочетат тази тема. Може би са им по-интересни темите "Коя песен искате за погребението си?", "Как да си хвана гадже?", "Помогнете ми, утре имам домашно", "Боли ме носа и кашлям" и т.н.
Въпреки това, ми се ще да акцентирам върху няколко основни типа грешки, които се допускат при написването на произведенията и които определено забавят работата на редакторите, а следователно и увеличават времето за публикуване на дадено произведение. Та, ето според моите скромни наблюдения:
1. Писането с главни букви е нежелателно. Преди всичко е набиващо се в очите и в интернет се смята за крещене, а вие не крещите стихотворенията си, нали? Автоматичното започване на всеки нов ред с главна буква също не е желателно. Спокойно можете да изключите тази опция във Word, а ако не знаете как, просто си прегледайте стихотворението и ръчно подменете главните букви с малки такива. Това определено забавя редакцията.
2. Многоточието се състои не от две или двадесет точки, а само от три (...). То е "залепено" за предхождащата го дума, а след него се поставя интервал.
3. Интервал се поставя СЛЕД всеки препинателен знак, а не ПРЕДИ него. Това дебело подчертавам особено за пишещите разкази, есета и статии. Не мога да ви опиша колко време отнема редакцията на такова произведение с объркана пунктуация и интервали. Интервал не се поставя преди и след тире (-) при степенуване (по-, най-) и когато се поставят кавички. Кавичките са "залепени" за думите.
4. Отрицателната частица "НЕ" се пише ОТДЕЛНО от глагола, с който е свързана - НЕ ЗНАМ, НЕ МОГА, НЕ ИСКАМ и т.н. Няма дума "незнам"!
5. Често срещана грешка - "НОЩА" - нощ е съществително име в ж.р. и при членуване се поставя частицата "та" - нощ - НОЩТА. Когато е прилагателно, обаче, се пише НОЩЕН, НОЩНА, НОЩНО, а не НОЩТЕН, НОЩТНА и т.н.
- Любов е съществително име в ж.р. и отново се поставя частцата "та" при членуване. ЛЮБОВ - ЛЮБОВТА. Не знам защо някои от вас упорито продължават да пишат ЛЮБОВТТА...
- пише се "СЯКАШ", а не "ВСЯКАШ"
- пише се "ПРЕДВИД", а не "ВПРЕДВИД"
6. Вярвам, че мнозина от вас виждат разликите в произведенията си преди и след публикуването им в сайта. Някои от тях са ми писали в пощата. Благодаря им. Има потребители, които при редакцията на произведенията си пренебрегват труда на редакторите и отново ги качват с всички грешки, които са били вече редактирани. Моля ви, уважавайте труда ни - отворете полето за редакция и нанесете там корекциите си, а не от вашето РС.
7. Има потребители, които не ползват никаква (или тук-таме) пунктуация. За сведение: или има, или няма пунктуация. Приемам "модернистите" и там не коригирам нищо, но тези, които смятат, че е излишно да слагат пунктуация и пишат просто ей-така, както в момента им е скимнало, ще връщам произведенията им за да пристигнат във вид, който да е достъпен за читателите. Аз мога да поставя пунктуацията, но дали ще е точно тази, която авторът би искал да почувстват читателите? Знаете, предполагам, колко е важна една, на място поставена, нищо и никаква запетая.

Смятам, че всеки, който е с претенции да пише и да представя публично произведенията си, трябва преди всичко да е грамотен и никакви извинения не го оправдават. Неволните грешки си личат. Ако уважавате читателите си, ще бъдете уважавани и като автори и творци.
Поне можете да се постараете
Пожелавам ви успех!"
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 248
Моля, обърнете повече внимание, на поднесената тема от Мая Попова!

Относно преводите!

Не може, всяко едно изречение започнато с главна буква, да не завършва с нито един пунктуационен знак!
Понякога ми е трудно да разбера смисъла на самия превод.
Поставяйте заглавие на всяко преведено произведение, независимо от категорията!

Към четящите, (не само на преводи).
Моля ви, пишете коментарите си на КИРИЛИЦА!
Изгубих броя, на изпратените лични бележки, относно Кирилизацията на коментарите! :shock:

Поздрав и успех!

« Последна редакция: 30 октомври 2007, 14:45 от Незабравима »

lotos

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 57
Първото, което искам да кажа е , че обичам този сайт, защото дава възможност на хората да изкажат същността си откровенно, така, както трудно биха го направили в битовото си ежедневие по причини, които всички в България добре знаем.
    Второ, точно затова, ще си позволя да изкажа недоволството си по повод изказвания на редактори, от сорта на съпоставянето и категоризирането на темите във форума, на маловажни и важни.Сигурно е излишно да казвам, че именно в сайт , като този, където комуникират и консумират хора на изкуството, трябва търпимостта и толераннтността да са на най-високо ниво.Всичко това го казвам, зящото държа да отбележа, че мен ме интересуват забележките на редакторите, чета ги, но не значи ,че трябва да правя публикаций след всичко прочетено във форумите.Между другото, наред с това ми беше интересна и темата ,,Коя песен бихте искали да чуете на погребението си”.По повод нападките по съдържанието на темата смятам, че тя е чисто човешка и на дали някой може да ме убеди, че има човек, който да не си е представял собственото си погребение също, като свадбата си и т. н. Културните и творците също умират и това е напълно нормално.
    Сега с цялото си уважение към труда на редакторите в сайта искам да кажа, че те трябва да са безпристрастни и безкомпромистни по отношение качеството на творбите и то, точно в технически и граматически аспект.Изцяло ги подкрепям в това отношение.Всяко правило си има изключения и мисля, че те трябва да се свеждат до една , две елементарни поправки на даден текст.Цялостнното оформяне трябва да бъде чест за твореца.
    Разбира се всичко това, което казах е мое лично мнение и никой не е длъжен да ме критикува или да бъде съгласен с мен.

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Ирина, забелязвам, че всичко, което съм написала, уви - няма резултат при теб...
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 248
Моля!!!

Когато публикувате превод, прилагайте оригинален текст и заглавие на даденото призведение!

Темите, които се пишата в този форум, трябва и да се четат понякога.

dexter_walrus

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 71
Видях отдавна някъде из форума някой (май Админ) беше писал как да си инсталираш спелчек, извинете... проверка на правопис във Word за български език. Не мога сега да го открия. Ако някой успее може да даде линк за да могат повече хора да го инсталират. Ако не искате да правите това, но имате поща в абв.бг можете да копирате текста там. Има опция "проверка на правопис" и е само въпрос на натискане на един бутон. Полезно, но в Word нещата работят достатъчно добре. А настройките за главна буква и т.н. са лесни за промяна...
P.S. С новия Word (2007) имам някакъв проблем при инсталацията на "проверката", но май ще трябва да си преинсталирам целия офис...

Ха, сега видях, че и тук има такъв бутон... обаче страницата, която ми се отваря остава празна...

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 248
Пепи, за да работиш с Word, трябва да имаш понятие как да работиш с него!
Има опция за изключване на главните букви във всеки ред. Дори и да не направиш това, можеш да изтриеш главната буква и да я замениш с малка.
Също така, точките и запетайките се поставят посредством смисъла на дадения превод, а не където ти падне!

Това, че сме приели доброволно длъжността си, не значи, че трябва да отделяме, повече от половин час на дадено призведение!

Моля Ви, старайте се малко повече!
« Последна редакция: 01 декември 2007, 10:01 от Незабравима »

Елишка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 121
Здравейте,
Искам да кажа,че прочетох внимателно всички коментари по темата и хубаво би било повече хора да го направят!Винаги съм се опитвала стиховете ми да са максимално правилно написани,най-малкото от уважение към себе си,а след това от уважение към редакторите.Разбира се,допускала съм грешки от недоглеждане или от колебание за правописа на някоя дума,но затова има речници.Препинателни знаци също са ми липсвали и съм го забелязвала след публикуването на даден стих,за което се извинявам.Нужно е да сме по-самокритични,а не да обвиняваме другите за нашите грешки.Така ще спестяваме доста от времето за редактиране.Все пак,няколко предварителни прочита никога не са излишни.Колкото до главните букви,стиховете много по-лесно могат да се напишат на текстов файл,вместо на Word.
Всеки,ако обръща по-голямо внимание на себе си,ще олесни редакторите-това е единствения изход!!!
Поздравявам ви за темата!Имаше нужда от нея!
« Последна редакция: 05 декември 2007, 15:41 от Елишка »
"Няма смисъл да си скот, освен ако не си и Фицджералд"

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Видях отдавна някъде из форума някой (май Админ) беше писал как да си инсталираш спелчек, извинете... проверка на правопис във Word за български език. Не мога сега да го открия. Ако някой успее може да даде линк за да могат повече хора да го инсталират.

това е програмката - http://www.bacl.org/itaestbg.html
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Хайде да се понаучим малко - четиво за почивните дни. Облегнете се назад и се потопете в магията на българската граматика:

Употреба на главни букви

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).

Главна буква се пише в собствени имена:

Главна буква се пише в имена на лица, в презимена и в прякори.

Главна буква се пише в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Главна буква се пише в думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

Главна буква се пише в имена на небесни тела като астрономически понятия.

Главна буква се пише в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи (Правило 1.2.2 и Правило 1.2.5) се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание .

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник .

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен  и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа .

С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

Главна буква се пише в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

Главна буква се пише в относителни прилагателни на –ски (-шки), образувани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

Главни букви се пишат при изразяване на уважение:

С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Правила за писане на препинателни знаци

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Общи правила

След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

“Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

“Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико- математически )  и при степенуване (например:   по-голям, най-голям ).

Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.

Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Точка
Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : „Кажи си името. Не бързай толкова.”

След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

За дати е възприето следното означение: 8.II.1994  г. или 8.02.1994  г. – с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г . – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г ., 226 стр., § 15 и др.

Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например , ед. ч. = единствено число и мн. др.  – много други.

Въпросителна

Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например:

„Какво е това? Сън? Истина? Кошмар?”

„– Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?”

След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: „Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.”

В заглавия обикновено не се пише въпросителна ( ”За какво се борим” ) Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише ( ”За какво се борим?” ).

Удивителна

Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: „Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!”

Удивителна се пише също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:

„– Браво !”

„– Братя мили!”

Запетая

В рамките на простото изречение запетая се употребява:

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им.

При изреждане.

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”

При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”

При еднородни части, свързани със съюзи  както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например:  „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”

За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

Обръщения и междуметия:

„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”

„– Братя мили, благодаря ви за честта.”

„– Благодаря ви за честта, братя мили.”

Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:

„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”

„– Това, мисля, е достатъчно. „

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно  в случаи като следните: 

„Той обаче не изпълни обещанието си.”

„– Ти например какво ще кажеш?”

Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на особените части на изречението.

Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: „По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.”

Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то  и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”

Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: „След два дена,  т. е. в неделя, ще продължим.”

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: „Да, вярно е. Не, не е вярно.”

В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”

Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.

В изречения, които съдържат повторителни съюзи  и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”

Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”

При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”

Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”

Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например:   „Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.”

Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза и, употребен еднократно.

Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например:

„Оставете на мира хората, и те имат човешки права.”

„– Идете там, и ще се уверите с очите си.”

Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”

Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:

„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”

„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”

Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”

При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”

Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”

При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”

Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения), например:

„Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си.”

„– Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.”

Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”

Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”

Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”

Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:

„Това може да разбере само който го е преживял.”

„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”

„– Попитах не защото не знаех.”

Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

не се радвайте - следва продължение :)
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 248
:):):) Майче, не беше ли малко множко?


Аз го прочетох! А вие?

П.П Не знам какво ми е останало в главата, но все пак си направих труда! :)
« Последна редакция: 01 февруари 2008, 19:10 от Незабравима »

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.