Някога ,някога...

Автор Тема: Някога ,някога...  (Прочетена 2572 пъти)

_Ema_

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 15
Някога ,някога...
« -: 18 юли 2004, 21:57 »
има едно много яко стихотворение на недялко йорданов(единственопто негово дето ме кефи).беше нещо от рода:

Някога,някога,толкова някога
колкото девет лета,
на някаква уличка,с няколко думички,
спря ме веднъж
любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е,
слънцето весело,
старата есен,старото тъжно небе.

и по нататук не си го спомням.някои знае ли го и кефи ли го???



p.s. ne o4akwam simba da e suglasen s men :geek:
 :clown:  :clown:

Simba

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 866
Някога ,някога...
« Отговор #1 -: 18 юли 2004, 22:04 »
офтопик:

Защо ли всички си мислят, че Simba е някакъв тъп изрод без душа и сърце?!


sneaky

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 690
  • I'm with the pilots
Някога ,някога...
« Отговор #2 -: 18 юли 2004, 23:08 »
После беше нещо за Аничка, която сега продавала банички. Не съм сигурен.
I'll do graffiti if you sing to me in French

_Ema_

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 15
Някога ,някога...
« Отговор #3 -: 18 юли 2004, 23:29 »
не не е това:):):)
това за анито и баницата е съвсем друго и е точно от онези неговите тъпи и скучни стихотворения.това за което говоря аз е много по-мило,обещавам че ще го открия и ще го кача,дано да ви хареса:)

Дарко

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Някога ,някога...
« Отговор #4 -: 19 юли 2004, 05:57 »
Аз съм завършил същото училище в което е учил Недялко Йорданов и веднъж имахме среща-беседа с него. Направи ми много добро впечатление особенно като човек. Стихотворенията му обаче не ми допадат особенно може би  защото са политически, или злободневни предимно. Иначе това стихотворение и на мен ми прозвуча като аничка. И да нее, адски прилича.
между къщите и призрачните хора

Присъствие струя от очевидности

видях през нереалните си действия


dreameye

  • Гост
Ето го цялото :)
« Отговор #5 -: 03 септември 2004, 16:22 »
HЯКОГА, HЯКОГА

Hякога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи
златни квадратни невероятни изгряваха редом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас.

Може би времето, може би временно,
може би от възрастта --
няма ни улички, няма ни думички,
няма я с нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого,
пак ще се влюбим, нали?
Hещо ще искаме, нещо ще чакаме
нещо в нас ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта?

Hякога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.

Недялко Йорданов

John_Coffey

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 191
Някога ,някога...
« Отговор #6 -: 03 септември 2004, 17:21 »
Ха, защо не съм видял тая тема по-рано!?У нас ми се намира цяла касетка на Недялко Йорданов, та текста го знаех. Стихотворението и на мен много ми харесва, въпреки че като цяло не ми допадат злободневните идеи в творчеството му.

JACK_ANGEL

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
сякаш не са изкуство за мен
« Отговор #7 -: 03 септември 2004, 22:26 »
Eдно малко глуповато, но образно сравнение.
Две китайски вази почти от един и същ материал и сходен външен вид - едната от времето на династията Мин, другата от "всичко по за левче" магазин. С риторичния въпрос: "Коя е може би слязла от колелото Не(го)дялково?"...
Multum non multa

Any

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 108
Някога ,някога...
« Отговор #8 -: 04 септември 2004, 09:50 »
Много ми харесва това стохотворение. Преди време за "Лека нощ деца" по канал 1 имаше нещо като приказки в стихотворна форма от Недялко Йорданов...и внучката му участваше. Не знам дали някой от вас ги помни - страшно им се радвах. Колкото и смешно да звучи като децата в 19:50 сядах пред телевизора . Но за съжаление помня много малко от края:
"Няма как, но се налага всеки рано да си ляга...
и после имаше нещо за родителите и новините.
 :)
Харесва ми творчеството на Недялко Йорданов, не злободневните теми по които пише, а начинът, по който пише. Не разбирам от поезия, но ми харесва как звучат произведенията му, много леко се четат.

Дарко

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 322
Някога ,някога...
« Отговор #9 -: 04 септември 2004, 21:19 »
Мда, имат някакъв ритъм.
между къщите и призрачните хора

Присъствие струя от очевидности

видях през нереалните си действия


 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.