Продължи с последното от мен...

Автор Тема: Продължи с последното от мен...  (Прочетена 125225 пъти)

Ambrouse

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 69
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1065 -: 28 ноември 2017, 17:31 »
Така ще бъде справедлив животът –
си мислят някои, но свободата
понякога изяжда ни главата.
Когато тя е силно неразбрана
довежда до труднолечими рани.
Така че умни правила си трябват,
редът невинаги души ограбва.
Стихът е речено как да започва,
та нека стъпваме на тази почва. :P

« Последна редакция: 28 ноември 2017, 17:53 от Ambrouse »

Plamen-Ognqnov

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 14
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1066 -: 28 ноември 2017, 20:16 »
...да стъпваме на тази почва,
 от плевели да я изчистим,
че соковете те източват,
за крехките цветя да мислим...

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 187
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1067 -: 30 ноември 2017, 00:22 »
За крехките цветя да мислим
дори когато времето не стига
ни за любов, за спорт, за бизнес,
нито дори за четене на книга.

линасветлана

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 64
  • Споменът стигане няма.
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1068 -: 30 ноември 2017, 10:26 »
...дори за четене на книга
си трябват време, разум и умение...
И миг, поспрял в сърцето на човек,
последвал крехкото му настроение.







Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 187
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1069 -: 02 декември 2017, 13:06 »
„И миг поспрял в сърцето на човек,
последвал крехкото му настроение”
превръща миговете в часове
и ги изпълва с радостно вълнение.
Една елха от ъгъла припява
с безбройните си лампички покана
да бъдем по-добри, да се раздаваме,
че добрината е, която ще остане.
И споменът за светналата къща
с топуркащи навред  крачета детски,
с потракване на прибори и съдове
и аромат на баница с късмети…
Това е празникът - душите на  различните
събрани на трапеза  пълна с вяра.
Когато имаш  обичта на близките
не ти е нужен по-голям подарък.
 :santa: :love7: :love4:

goblenka

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 39
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1070 -: 05 декември 2017, 16:00 »
Не ми е нужен по-голям подарък?
Нужен ми е! Път на татък!
Нужна ми е огрмна софра!
Гладните на нея да сбера!
Нужен ми е дом огромен!
Бездомните да приютя!
Съдбата тежка да им стане спомен!
Бъдещето им щастливо да осветя!

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 556
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1071 -: 11 декември 2017, 17:10 »
Не ти е нужен по-голям подарък
от любовта вълнуваща и жарка.
Защото любовта е като слънце,
от нея избуява всяко зрънце,
невиждани тя сили мощни дава
и влюбените двама окрилява.
Но равновесие във всичко има,
с една ръка ти дава, с друга взима.
Затуй ума да грабне тя успява
и казват също - често заслепява.
И чудя, мая се кое от двете
да избера, и вие ми кажете!...
Май по-добре е сляп и глупав, смятам,
отколкото потънал в самотата...

Един IP адрес - един глас за произведение!

dedal

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1072 -: 11 декември 2017, 19:47 »
отколкото потънал в самотата
да седнеш и да молиш за утеха.
Я по добре хвани светът в ръка,
дори и болка днес да е донесъл.




Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 187
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1073 -: 12 декември 2017, 02:43 »
Дори и болка днес да е донесъл...
(а ден един със друг не си прилича)
То утре може да примижа весело
и даже ще си струва да обичаш.
дори стените дето  те обграждат,
(по тях с графити можеш да споделяш),
водата  дето утолява жаждата
и пътищата дето те разделят
от близки, от  любими, от приятели...
(Нали по тях писмата ще пътуват?)
Добрите  думи що пренася вятърът
умеят  болката  да  излекуват...
 :hello2:

Танди

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1074 -: 12 декември 2017, 11:31 »
Умеят болката да излекуват...
И карат ме да тръпна нощем,
Щом мислите към тях се втурват...
Ръцете ти.... желая още.

dedal

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1075 -: 12 декември 2017, 12:27 »
Ръцете ти.... желая още.
Без тежки думи, без обричане.
Дошло е време да дошло е време.
Дошло е време за обичане.

;)
« Последна редакция: 12 декември 2017, 12:35 от dedal »

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 187
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1076 -: 18 декември 2017, 13:13 »

Дошло е време за обичане…
А влакът кратичко стои на тази гара.
Един декември – както и да тичаш
накрая те настига януари…
Размахва, сметки, махмурлук и прочие…
(Тук там целувки, няколко шамара.)
Декември е любов със краткосрочие,
а споменът сълзи до февруари. ;)

Алкнет

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1077 -: 19 декември 2017, 03:46 »
Декември е любов със краткосрочие,
а споменът сълзи до февруари.
И сякаш цял живот е туй просрочие,
С теб чакаме на отменени гари.
Ела при мен - аз искам да те нося на ръце.
За теб дори бих легнал на асфалта,
Когато някой със спирачка рязка спре
Ще седнеме на задната седалка.
И има ли значение къде отиваме,
Щом пътя си пътуваме го заедно?

 :D :D :D

dedal

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1078 -: 19 декември 2017, 14:16 »
Щом пътят си пътуваме го заедно,
като деца държащи се във мрака.
Аз зная ще премине февруари,
а после март с кокичета ни чака.

И днеска твоята ръка
премръзнала в студения декември.
Ще стискам силно сякаш е съдба
предречена през мрачния ноември.

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 187
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1079 -: 21 декември 2017, 01:43 »
Предречена през мрачния ноември
на задната седалка на надеждата.
Надеждата умира най- последна,
а любовта минута преди нея.
Една минута - колко малко място
да се спаси едно възможно бъдеще.
Щастливите контури са неясни
и още непрочетени потъват...
Шейсет секунди носят твойто име,
шейсет секунди носят знак за вечност
ако осъдени са на взаимност
минута преди края на надеждата...
 :notworthy:

 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.